предпазни мерки в и-нет.jpg

От доста време се каня да пиша по тази тема и в частност за това, дали виртуалното общуване между двама души може да се квалифицира като изневяра, ако единият или и двамата, които общуват виртуално, са вече обвързани. Какво се случва с тях по-нататък и изневяра ли е това?

Какво означава да изневериш на половинката си, какви смисли носи  думата изневяра? В Библията е казано ясно и точно,че дори само мисълта да бъдеш с някой друг/а в чисто физическия смисъл, е вече грях. "Не пожелавай жената на ближния си!"-така гласи 10-та божа заповед. Дали става дума за чисто плътско желание или за сливане на едно по-високо духовно ниво, Библията мълчи. Погледнато през призмата на сексуалната разкрепостеност на 21 век, когато медиите и Интернет ни заливат с поток от еротични препратки, религиозната скептичност спрямо секса изглежда едва ли не смехотворна. Тук възниква въпросът дали думата Изневяра не се е изпразнила откъм съдържание към днешна дата и по-специално нас ни интересува изневярата в Интернет? Ако следваме пътя на логиката, трябва да признаем, че не може да вярваш във виртуалната любов, а да отричаш изневярата on line.  Обвързан си, но си хлътнал до уши във виртуалното ти гадже. Общувате седмица, месец, половин година…Накрая все пак решавате, че ако не се видите на живо ще настъпи световен катаклизъм и го правите, определяте си среща. Чувала съм, че в повечето случаи срещите действат силно отрезвяващо и за двамата влюбени, поради простата причина, че във виртуалното общуване липсват задръжки. Рядко(почти никога) се случва човекът срещу теб да е двойник на Дейвид Бекъм, както се е описал в обширните ви разговори в чата или мацката, с която сте си бъбрили сладко в продължение на 3 месеца, да е доста над споменатата предварително от нея възраст.  След това, ако въпреки "неточностите" в цялостната визия на виртуалните прелюбодейци сценарият, който се е разигравал в течение на месеци on line се случи и на живо, тогава със сигурност може да се говори за изневяра (в библейския смисъл). Но тук вече иде реч за изневяра off line, нещо ужасно прозаично, което нас не ни касае, тъй като не е по темата 🙂 Какво излиза в крайна сметка?! Общуването с даден индивид в Интернет ни обогатява емоционално, на духовно ниво, но не можем да твърдим със 100 % сигурност, че това е изневяра. Да, има го елемента на желание да бъдеш с друг, но това желание не го ли чувстваме също и като видим любимия си топмодел в секси фотосесия на бельо?! Дали нещо толкова субективно – тръпка, емоция, възбуда – което се случва само в главите ни при виртуален контакт, може да бъде изобщо квалифицирано с понятия, характерни за реалното общуване между хората?! Не мисля,че нещата са съпоставими. Дали трябва да си поставим ясни граници във виртуалните си контакти с хората или вече е късно да слагаме бариери между двете сфери на общуване?!