От доста време се каня да пиша по тази тема и в частност за това, дали виртуалното общуване между двама души може да се квалифицира като изневяра, ако единият или и двамата, които общуват виртуално, са вече обвързани. Какво се случва с тях по-нататък и изневяра ли е това?
Какво означава да изневериш на половинката си, какви смисли носи думата изневяра? В Библията е казано ясно и точно,че дори само мисълта да бъдеш с някой друг/а в чисто физическия смисъл, е вече грях. "Не пожелавай жената на ближния си!"-така гласи 10-та божа заповед. Дали става дума за чисто плътско желание или за сливане на едно по-високо духовно ниво, Библията мълчи. Погледнато през призмата на сексуалната разкрепостеност на 21 век, когато медиите и Интернет ни заливат с поток от еротични препратки, религиозната скептичност спрямо секса изглежда едва ли не смехотворна. Тук възниква въпросът дали думата Изневяра не се е изпразнила откъм съдържание към днешна дата и по-специално нас ни интересува изневярата в Интернет? Ако следваме пътя на логиката, трябва да признаем, че не може да вярваш във виртуалната любов, а да отричаш изневярата on line. Обвързан си, но си хлътнал до уши във виртуалното ти гадже. Общувате седмица, месец, половин година…Накрая все пак решавате, че ако не се видите на живо ще настъпи световен катаклизъм и го правите, определяте си среща. Чувала съм, че в повечето случаи срещите действат силно отрезвяващо и за двамата влюбени, поради простата причина, че във виртуалното общуване липсват задръжки. Рядко(почти никога) се случва човекът срещу теб да е двойник на Дейвид Бекъм, както се е описал в обширните ви разговори в чата или мацката, с която сте си бъбрили сладко в продължение на 3 месеца, да е доста над споменатата предварително от нея възраст. След това, ако въпреки "неточностите" в цялостната визия на виртуалните прелюбодейци сценарият, който се е разигравал в течение на месеци on line се случи и на живо, тогава със сигурност може да се говори за изневяра (в библейския смисъл). Но тук вече иде реч за изневяра off line, нещо ужасно прозаично, което нас не ни касае, тъй като не е по темата 🙂 Какво излиза в крайна сметка?! Общуването с даден индивид в Интернет ни обогатява емоционално, на духовно ниво, но не можем да твърдим със 100 % сигурност, че това е изневяра. Да, има го елемента на желание да бъдеш с друг, но това желание не го ли чувстваме също и като видим любимия си топмодел в секси фотосесия на бельо?! Дали нещо толкова субективно – тръпка, емоция, възбуда – което се случва само в главите ни при виртуален контакт, може да бъде изобщо квалифицирано с понятия, характерни за реалното общуване между хората?! Не мисля,че нещата са съпоставими. Дали трябва да си поставим ясни граници във виртуалните си контакти с хората или вече е късно да слагаме бариери между двете сфери на общуване?!
май 29, 2006 at 6:38 pm
Извън темата: Пак виждаме Not found. Ако можех, щях сериозно да навикам (и сменя) ADSL доставчика си. Но не мога, освен ако не искам да си плащам сам интернета :).
По темата:
1) Смисълът на „изневяра“: темата е УЖАСНО дълга. По-добре да не я почваме. За тези, дето ще кажат, че онлайн изневярата не е изневяра: Когато мъжът „ръкоделства“, това изневяра ли е или не?
2) Киберсексът тогава изневяра ли е, или не?
май 30, 2006 at 6:47 am
Погледнато от комичната страна на нещата това за възраста с жената е най малкият проблем с който може да се сблъска човек на подобна среща( само мога да спомена програми като Adobe Photoshop 😉 ).
Значи веднъж попаднах на едно предаване по телевизията и в него се провеждаше разговор с някаква жена . Та незнайно откъде се стига до въпроса за интернет, и тя най доволно сподели че прави редовно виртуален секс и че даже мъжът и бил даже много доволен от това.
Човек като се замисли има големи плюсове от цялата работа, защото жената практически не му изневерява, това си е едно голямо освежане в една дългогодишна връзка а и трето взето от коментара на жената е че тя оставала по възбудена от цялото това виртуално изпълнение и правили невероятен секс после с партньора.
Не бих казал че може да се поставят граници в едно понятие което е безгранично, визирам интернет. Човек лесно може да се въвлече и загуби вътре, поради пълната свобода която има, по важното е да не губи почва под краката си, да не се откъса от реалния живот.
Аз лично не бих заменил емоциите който получавам от реалното общуване с все по хубавите и разнообразни емотикони :).
май 30, 2006 at 10:49 am
@donangel: Съжалявам, че възникнаха такива технически проблеми с блога! Много неприятно, наистина, че на Веси и е невъзможно да коментира тук.
Колкото до коментара ти по темата не става ясно каква е точно твоята позиция. Задаваш въпроси, които смяташ за риторични, но за мен не са такива. Нали не се опитваш да кажеш, че мастурбацията е изневяра?! Защото какво да правят тогава горките моряшки жени, които чакат мъжете си да се върнат от рейс по цели месеци?! И други примери мога да дам… 🙂
@Niki:Към теб имам въпрос: Когато имаш дългогодишна връзка с жена и виждаш,че нещата между вас не вървят, какво ще направиш? Не знаеш ли,че жената търси навън(в случая в Интернет) това, от което е лишена у дома?!
Според мен изневярата е в главата на партньора ти преди всичко, защото той може да приема дори един безобиден флирт за изневяра!
май 31, 2006 at 8:19 am
Е това е голям въпрос и в крайна сметка отговора зависи от много фактори. И все пак ще сглобя нещо… Като за начало бих търсил причината заради която не вървят нещата, смятам се за открит човек и мисля че с откровенни разговори може да се постигне много. Когато човек сподели какво го мъчи и какво не харесва, и най вече при добро желание и от двете страни, подкрепен с някой друг компромис нещата могат да добият съвсем друг нюанс.Не смятам, че трябва да се чака повод или празник за да се зарадва близкия човек било то с предмет, цвете или жест.Един втори меден месец под формата на пътешествие на екзотично място, далеч от сивото ежедневие и проблемите в работата. Изпълняване на някоя мечта. Не обременяване и постоянно мрънкане за проблеми които не са свързани с връзката ни.
Е аз мога да си пиша и пиша но все пак всичко е много относително и да не забравяме все пак че няма нищо вечно ;). А в крайна сметка дали бих ги изпълнил …. знам ли и аз 🙂
май 31, 2006 at 1:02 pm
А дали това което става в главата ни докато се разминаваме с красив обект е изневяра?
Аз мисля че това е нещо …различно,нещо много силно и красиво,нещо прекрасно и омайващо,нещо толкова разпускащо,че дори мисля че помага в отношенията в семейството…може би тази връзка дава онова или онзи пламък който кара семейството да съществува,кара двамата да се приберат заредени и да открият колко реално същество имат до себе си и да се радват..бих искал да изживея такава връзка..бих искал тя да ме зарежда…бих искал тя да ме накара да се събуждам с радост и да я давам на любимия до себе си.
юни 15, 2006 at 11:38 am
Всъщност, не мога да проумея защо хората слагат „етикета“ изневяра на нещо подобно.
Ясно е че изневярата първо изплува в ума на човек и придобива физически контакт с течение на времето.
Лично аз не виждам нищо лошо в контактът по Интернет. Има хора с които не бих желал да се срещна, или да говоря по телефона, има и такива които бих искал да срещна.
По-добре е да се гледа от комичната страна, но не всеки успява да бъде забавен.
От друга страна, изневярата в интернет е изневяра на аннимността, а и нали това е ГОЛЕМИЯ проблем в днешно време.
Анонимността, аз мога да съм всеки, ти можеш да си всеки.
януари 9, 2007 at 11:18 am
боли когато ти изневерят. и се побъркваш