и все пак ги боядисах!

Минавам в петък да си пазаря от кварталния супермаркет и се присещам, че в неделя е католишкият Великден, а аз не съм боядисала яйца, нямам яйца, а за боя да не говорим. Обикалям чинно магазина и внимателно оглеждам всеки рафт, където може да се подмята пакетче боя за яйца. Накрая, след щателно търсене, отивам при една от продавачките и директно питам за това, което търся. Тя ме поглежда с недоумение примесено с доза любопитство. “Нямаме боя, съжалявам.” Личи си, че изобщо не съжалява, ами направо и е последна грижа моя малък проблем.

После обикалям гаражните бакалии в махалата с надеждата да открия заветното пакетче боя за яйца, но навсякъде повдигат учудено рамене и ме гледат като полезно изкопаемо, сбъркало часа и мястото да се появи на бял свят. Поредният път когато усещането за различност не ме радва, а по-скоро ме кара да се чувствам неудобно.

И все пак ги боядисах! Христос возкресе!

 

Бтв ме изпревариха

Днес докато шофирах на път за работа, си мислех да направя подкаст за състоянието на пътя от Пловдив до с. Скутаре. И не щеш ли, точно до Екарисажа където са най-дълбоките ями, ме спира полиция и екип на бтв. Състоя се бърз, но съдържателен разговор, който ще се опитам да пресъздам тук:

репортерката: -Какво мислите за състоянието на пътя и за тези дупки?
аз: -Крайно време беше някой да обърне внимание на този проблем. Минавам по два пъти на ден оттук и ми се налага да ги заобикалям, като излизам от пътното платно или да намаля рязко, с риск някой да ме удари отзад. Опасно е, ако не намалиш, може да спукаш гума или нещо друго по колата да се повреди…(тук исках да кажа нещо за амортисьорите, но реших да не се правя излишно на много компетентна )
р.: -Плащате ли си редовно данъците?
аз: -Естествено че си плащам всички данъци, имам винетка и т.н.
р.: -Кой трябва да обърне внимание в случая?
аз: -Общината! Община “Марица”!

След това ме накараха да се представя, благодариха и ми пожелаха безаварийно каране.
Вероятно ще го излъчат по новините или днес или в близките дни. Но мисълта ми е друга. Ясно е, че след намесата на телевизията, дупките ще се запълнят скорострелно. Може дори и цялата настилка да се подмени, няма да се учудя. Чудно ми е обаче друго. Защо никой в тая държава не си върши работата навреме, а трябва телевизята като един Deux et Machina да се намесва за разрешаването на елементарни инфраструктурни проблеми?!

 

седем минути преди мръкване

Седем минути преди мръкване

на голото легло ще легна

ще затворя очи мълчаливо

и ще поема най-сладката глътка забвение

А когато ти се върнеш

и полузаспала ме намериш

не дърпай скришом тежките завеси

а се сгуши при мен и покани луната да ни гледа.

 

ще гледаме кукери

Не ме свърта на едно място. Утре заминаваме за  Павел баня и сега чакам  да ми се обадят, за да уточним подробностите. Тръгваме с голяма компания и си мисля, че ще е забавно. Част от хората познавам, с другите ще се запозная в движение. 

В неделя е Сирни заговезни, последният ден да се хапне блажничко, за който ще пости. Аз лично не възнамерявам да го правя, защото и без друго храните, които понасям в момента с минимално отвращение се броят на пръстите на едната ми ръка. Като стана дума за ядене, със сигурност няма да откажа прясна пъстърва от развъдника на който ще спрем по път.

Също така ще ми е супер интересно да видя наживо кукерските тържества, които по тези места са невероятно зрелищни. Ще трябва да се пазя, обаче, от пръчките на маскираните и почернени ергени, защото имам болезнен спомен от детството ми. Тогава не можах да си опазя гърба от един младеж, дълбоко вживял се в ролята си на гонител на злите сили. Сега си имам телохранител, дори двама и се надявам да няма подобни поражения. 

Като се върна ще разказвам по-подробно, а при малко късмет, ще съм направила и добри фотки. До скоро.

 

без сватби в събота

 Покрай сватбените вълнения в неделя разбрах, че владиката е забранил венчавките в събота. Причината е, че съботният ден според църковните канони бил ден не за радост, а за почит към мъртвите.

Остава да видим дали бъдещите младоженци ще се съобразят със забраната или просто ще “прескочат” църковния брак и ще се задоволят само с подписа в гражданското.

 

спи ми се

Ужасно ми се спи! Такава спиола никога не съм била. Мога да заспя седнала, легнала или облегната някъде, няма значение. Стигат ми три опорни точки. И не е като да кажеш, че ставам рано! Успивам си се доволно до към 9.30 и въпреки това още в 14 часа вече склепам на парцали. Не помагат нито кафетата, нито шоколада, нито дори яките децибели на музиката в ушите ми.

В неделя съм на сватба и самата мисъл за това ме изморява. Утре пък се очертава мармаладена дамска вечер, нещото което обикновено ми вдига адреналина и дължината на полата. Вместо това получих главоболие. Ако продължава така, най-добре да изпадна в летаргия през следващите седем месеца, че после и без друго ме чакат дъълги безсънни нощи.

 

мартеничка за всяко дете

За втора поредна година Движение на българските майки - гр. Пловдив организира Благотворителен мартенски базар, който ще се проведе на 28-ми(четвъртък) и 29-ти(петък) февруари в Пловдив пред Централна поща. Ще се продават мартеници, картички и сувенири, изработени от доброволките на движението, майки от форума към bg-mamma.com и децата от ДОВДЛРГ “Таню Войвода” - гр. Асеновград. Средствата, събрани от базара, ще бъдат разпределени между домовете за деца лишени от родителска грижа в гр. Асеновград, с. Зелениково и Нареченски бани.

По-рано писах за Коледния благотворителен базар на който бяха събрани парични средства в размер на 2460 лева, разпределени между домовете в Зелениково, Калофер, Наречен и Асеновград. С тези пари са закупени дрешки, обувки, храни и различни консумативи от първа необходимост според нуждите на децата.

Нека и този път да отворим сърцата си и да помогнем на дечицата да посрещнат Баба Марта с усмивка.

 

на осем

Тия дни разбрах колко е хубаво да имаш пораснало дете. Атанас получи страхотни подаръци за осмия си рожден ден и събота и неделя бяхме изключително заети с това да ги изпробваме. Най-напред разучихме Европолията, която е някаква разновидност на Монополи-купуват се обекти има алъш-вериш и въобще интересно е. След това поритахме новеничката топка в училищния двор и доволно премръзнали се прибрахме да редим пъзел.

Динозавърският пъзел беше нареден с общи усилия на другата сутрин, след което дойде ред на Легото с Бионикъл. Една огромнейша пица с пиле и гъби прекъсна за малко заниманията ни и след като “заредихме батериите” се заредиха и домашните. То дори не са домашни, ами по-скоро препис на контролните, направени през седмицата и писане по пет пъти на сгрешените думи или задачки. Наско, от инат ли от стремеж да се самонакаже ли, преписа думите по десет пъти, без да го карам. От сега си личи, че математиката му върви повече и постига по-добри резултати с по-малко усилия. Трябва да наблягаме на писането и четенето, че му куцат, макар учителката да твърди друго.

Вечерта след топлата супа и банята, рано-рано в леглото с новата пижама на Макуин Светкавицата. Какви ли шеметни сънища е сънувал тази нощ? Дано да ми разкаже. Моят осемгодишен малък-голям син.

 

Всички мразят Св. Валентин

Накъдето и да се обърна в нета, само хейтърски излияния по повод Св. Валентин! Повечето блогъри се чувстват длъжни да напишат колко мразят този празник, сакън, да не си помислим, че са комерсиални и консуматорски настроени. Хубаво де, мразете си празника, плюйте отрова и жлъч. Само че въобще не сте оригинални.

Този празник е хубав и романтичен, а като се навърже и с традиционно българския Трифон Зарезан, се получава симпатична смесица от древно и модерно, която чудесно импонира на българския манталитет. И не е задължително на всяка цена празнуването да е свързано с плюшени мечки и сърца. Има хиляди начини с които може да се отбележи този празник. Като се започне от романтична вечеря за двама, премине се през посещение на някоя хубава пиеса и се стигне до гореща еротична изненада, поднесена преди лягане. Вариантите са много, нужно е само шепа въображение и щипка ентусиазъм. Когато мразя, хабя двойно повече енергия от нормалното.  Затова ми е по-лесно да се радвам на този празник. А също и на всички други празници занапред.

 

дневната ни порция здраве или супа в чаша

Налегнала ме е петъчна меланхолия. Денят върви толкова бавно, че почти мога да видя как ми растат космите на главата. Времето за обяд отдавна мина, а още не съм гладна. Нещо апетитът ми го е хванала липсата напоследък. Не може така, трябва да се яде. Измивам си чашата от кафе и си сипвам пакетче Maggi “Порция зеленчуци”. Заливам го с гореща вода и бъркам. Механично обръщам опаковката и чета съдържанието на продукта. Явно доста съм закъсала за някакво четиво, щом си правя труда или просто си търся оправдание да не го ям/пия. В никакъв случай не съм  маниачка на тема здравословно хранене, придържам се по-скоро към правилото, че всяко нещо в големи количества е вредно. А и рекламата с пресния карфиол в офиса и връзката моркови, стърчаща от задния джоб е едновременно забавна и апетитна. Та разбърквам си аз супичката в чашката и си чета: изсушени зеленчуци-49, 4 %, грахово брашно-17,5%, картофено нишесте, растително масло, захар (дотук добре), мононатриев глутамат, динатриев 5 рибонуклеотид, аромати (с глутен) и други. Хм, половината Менделеева таблица е тук! Вкусно е, но май не трябва да прекалявам с това, че току-виж станала някоя непредвидена химична реакция. Я по-добре да изям една ябълка, че на нея няма нищо написано.