шоколад

Когато преди години гледах онова приятно филмче “Шоколад”, не съм си и представяла, че един ден ще мога да вляза в подобен магазин. Вчера се случи точно това, а моята реплика още от вратата беше:    ” Това е раят!!!”

Шоколадовия бутик, кокетно сгушен между други два магазина на улица “Отец Паисий”,  ми беше под прицел от доста време. Исках, обаче, когато се озова там, да бъда в подходящото бохемско настроение както и с достатъчно широки пръсти, за да не ми се свиди да дам два лева за бонбон.

Няма как да се случи да влезеш в такъв магазин и да не купиш нищо. Изкушението е голямо и когато започнах да избирам, искаше ми се да опитам от всичко. Абсолютен пир на сетивата!

Избрах почти произволно тези няколко бонбона, които продавачката подреди в целофанова кесийка като малки шоколадови бижута. Вкусът на всяко едно от тях беше уникален и различен, за което свидетелстваше и единствения звук, който дружно издавахме малко по-късно, докато опитвахме шоколада, а именно “ммммммм”.

 

корени и бетон

Разхождам се по тихите и празни улици на града (какво блаженство!) и не щеш ли, натъквам се на тези коренища по булевард България, които са разбутали безмилостно тротоарните плочи. Струва ми се едновременно красиво и грозно, уникално и банално. Не знам дори за какво го снимах, но определено ми харесва. Може би затова и от общината са решили да не се намесват и да го оставят както си е.

 

майсторски яйца

Най-красивите яйца, които някога съм виждала! Майстор е Насето, разбира се.

Весели празници и успех в борбите!

 

Пъстърва ощупана в бекон

Видях тази рецепта в едно кулинарно списание и веднага реших, че ще я пробвам. Резултатът надмина очакванията ми и затова го споделям и тук. Пъстървата е изключително вкусна и чиста риба, но все пак остава малко суха, ако не се приготви правилно. В този случай, за да стане рибата по-сочна, използвах тънки филийки бекон, с който я завих или “ощупах” както казват в селата близо до Пловдив. 

Бекончето, лично аз, се въздържах да го хапна, защото не ям толкова мазни меса, но предполагам, че за любителите на блажничкото, това ще е деликатес заради хрупкавата коричка, която се получава след изпичане. Оригиналната гарнитура се състоеше от зелен фасул и белени бадеми, но прецених, че Наско съвсем няма да оцени това префинено съчетание на зеленчуци и ядки и най-безсрамно го замених с броколи и царевица. И не сбърках.

Продукти за рибата: 3 средни пъстърви (8.20 лв.), 200 гр бекон (1.60 лв.), 2-3 скилидки чесън, лимон, мащерка, черен пипер, сол;

Продукти за гарнитурата: броколи, бейби царевички, чеснов сос или каквото предпочитате;

Подготовка и приготвяне: Намазах тавата със зехтин и наредих изчистената и измита пъстърва. На всяка една пъстърва отгоре направих по три плитки разреза и осолих отвътре и отвън. Поръсих обилно с мащерката и черния пипер. Във вътрешността наредих резени лимон, а отвън завих рибата с 3 тънки филийки бекон. Сложих тавата във фурната, загрята до 220 градуса и пекох към 20 минути. Когато очите на рибата побеляха и се изцъклиха, разбрах, че е готова. После аранжирах в чиния, Елкони отвори бутилка бяло вино и тримата заедно се насладихме на тази вкусна вечеря.

 

мартеничка за всяко дете

За втора поредна година Движение на българските майки - гр. Пловдив организира Благотворителен мартенски базар, който ще се проведе на 28-ми(четвъртък) и 29-ти(петък) февруари в Пловдив пред Централна поща. Ще се продават мартеници, картички и сувенири, изработени от доброволките на движението, майки от форума към bg-mamma.com и децата от ДОВДЛРГ “Таню Войвода” - гр. Асеновград. Средствата, събрани от базара, ще бъдат разпределени между домовете за деца лишени от родителска грижа в гр. Асеновград, с. Зелениково и Нареченски бани.

По-рано писах за Коледния благотворителен базар на който бяха събрани парични средства в размер на 2460 лева, разпределени между домовете в Зелениково, Калофер, Наречен и Асеновград. С тези пари са закупени дрешки, обувки, храни и различни консумативи от първа необходимост според нуждите на децата.

Нека и този път да отворим сърцата си и да помогнем на дечицата да посрещнат Баба Марта с усмивка.

 

Богоявление

От днес пускам нова рубрика, озаглавена “през очите на Баба Калинка”. Ще попитате аджеба коя е Баба Калинка и с какво е заслужила да кръстя цяла рубрика на нейно име? Не, това не съм аз и нямам почти нищо общо с тази персона. Това е една доста мистериозна личност, която не обича да говори за себе си, но по някакви странни обстоятелства се е сдобила с фотоапарат и знае как да го използва. Неведнъж и два пъти я карах да си направи фотоблог, защото определено има какво да покаже. Тя пък пожела да публикува анонимно фото прозренията си при мен и аз с удоволствие се съгласих. Дето се вика “ядеш ли куме пекано прасе?”, не можах да откажа.

Снимката е правена в Калофер на Йордановден.

Правата са запазени.

 

опит за ретроспекция

Станах мама на първокласник, на който му бяха оперирали сливиците през пролетта.
Взех участие в брането на първата черешова реколта.

Качих се на кулата Снежанка, но не ми беше писано да видя гледката отгоре, заради гъстата мъгла. Разгледах отблизо Асеновата крепост, Чудните мостове и Кръстова гора.

Тренирах с едни от най-добрите български и чужди инструктори на международен фитнес фестивал в София.

Посетих Нощта на галериите и музеите в Пловдив.

Пробвах си късмета в конкурс за радиоводещи, но нямах успех. Въпреки това страхотно се забавлявах и научих много нови неща.

Бях на срещата на пловдивските блогъри. Oцелях.

Зарибих няколко човека да си направят блог. На Дарина и Съни са успешни до момента и сравнително често се ъпдейтват.

Запознах се с много хора. С някои станахме приятели.

Поднових ходенето си на театър-едно от любимите ми изкуства. Подариха ми две картини на пловдивски художници. Подарих си няколко хубави книги, които отдавна исках да прочета. Пописах малко стихове.

Хубава година беше за мен. Изпращам я с усмивка и с благодарност за всичките вълшебни и не толкова вълшебни мигове, които прекарах със семейството си.

Дано и новата година да е също толкова успешна и щастлива!

 

Татуто на Веси: по-добре късно, отколкото никога

Fly, fly like a butterfly- ъпдейт в боди арт галерията или както се опасява една посетителка в блога  “тук надявам се не става дума за тату дето ти го правят с игли и ти е за цял живот?!” Съжалявам, скъпа, с риск да те разочаровам, точно за такова тату става дума.

 

Бачково и булките

Ненагледни!

фото: Николай Сотиров

 

книга за похвали и оплаквания

Отдавна си мислех да отворя Книга за гости където знайните и незнайни посетители на блога да драснат по едно име или в краен случай по едно кръстче, но нещо все не ми достигаше ентусиазъм, докато днес не попаднах на това. Вдъхнових се и като един любезен домакин си лепнах снимка и го качих тук. И така, топката е във вашето поле!