Покрай учителските протести (които подкрепям напълно) и данданията по медиите, не знам дали се чу, че и аптекарската гилдия вероятно ще започне стачни действия във връзка с проектонаредбата на Министерството на здравеопазването за драстично понижаване на надценките при повечето лекарства в аптечната мрежа. Прави впечатление, че надценките при лекарствата от активния лекарствен списък, с който работи Здравната каса, стават минимални, да не кажа символични.
Частната аптека е търговско дружество и по силата на Търгвския закон, то е подвластно на абсолютно същите пазарни принципи, които важат и за останалите търговски дружества.
Аптеката, колкото и да ни се иска, не е благотворително дружество.
Аптеката има висококвалифициран персонал, който в много случаи къде доброволно, къде по неволя, изземва функциите на лекарите. ”Боли ме гърло, какво ще ми препоръчате?”- на пръв поглед елементарен въпрос, нали? За съжаление, всекидневно в аптеката има такива случаи. Каква е практиката? Матистър-фармацевтът започва да разяснява симптомите на заболяването, поставя диагноза, предписва лечение…
Масово хората започнаха да се доверяват повече на фармацевта си, отколкото на личния си лекар. В нашия случай, с докторка в пенсионна възраст, за която Оспамокс е върхът на антибиотиците, е напълно разбираемо. Въпреки всичко, като загрижен за здравето на пациентите медицински работник, фармацевтът винаги съветва хората преди да поискат нашите услуги, най-напред да минат лекарски преглед.
Аптеката плаща данъци. Всички лекарства се облагат с ДДС, което е включено в цената на лекарството и се плаща от пациента. Чувала съм, че в други европейски страни има диференцирана данъчна ставка за стоките от първа необходимост към които спадат и лекарствата. Защо МЗ, като едно загрижено за хората ведомство не занижи данъчната ставка поне на лекарствата от активния лекарствен списък, вместо поголовно да намалява надценките?!
И не на последно място аптеката е подложена системно на проверки от страна на Здравната каса, с която е в договорни отношения. В какво се изразяват тези отношения, които съвсем не мисля, че са равноправни? Петнайсет дни, дължината на един работен период, аптеката изпълнява частично платени или напълно безплатни рецепти, като реимбурсацията, т.е. намалението, се поема от РЗОК. Случвало се е обаче да получаваме тези дължими суми с по два месеца закъснение, но без лихвите! Няма да казвам какви гимнастики правим през това време, за да продължим снабдяването с лекарства и колко задлъжняваме самите ние към фармацевтичните складове, които за разлика от нас си търсят парите с лихва и ни режат откъм отстъпки и надценки.
Надценката не е печалба за аптеката, тя осигурява нормален работен процес и гарантира добро обслужване за пациентите. Ако се занижи тази надценка, много аптеки ще откажат да работят със Здравната каса, защото кой е луд да спонсорира един ояден държавен монополист, ей така, за слава. В града едва ли ще настъпят големи катаклизми, защото аптеките се настъпват една друга.
Какво ще стане в малките населени места с по една аптека, която ще прекрати договорните си отношения със Здравната каса, защото не може да си позволи да работи на загуба? Най-общо казано, пациентите ще останат без достъп до лекарствата с намаление. За да се снабдяват с така необходимите им медикаменти, ще трябва да пътуват големи разстояния, което от своя страна е свързано с разходи и време. Повечето пациенти са възрастни хора, има и инвалиди за които предвижването е трудно, да не кажа невъзможно.
Това ли е социалната политика на правителството? Да лишава възрастните хора от нормален достъп до лекарства? Грижата за болните не трябва ли да е приоритет за държавата и за Министерството на здравеопазването?
Не знам кой печели от цялата работа, но това със сигурност не са болните хора. Всъщност, подозирам чии интереси обслужва МЗ. Мощните фармацевтични акули в бранша отдавна целят да затворят малките аптеки с нецентрализирано снабдяване.
Е, хайде, халал да ви е!
Ще отговоря при първа възможност.
