шоколад

Когато преди години гледах онова приятно филмче “Шоколад”, не съм си и представяла, че един ден ще мога да вляза в подобен магазин. Вчера се случи точно това, а моята реплика още от вратата беше:    ” Това е раят!!!”

Шоколадовия бутик, кокетно сгушен между други два магазина на улица “Отец Паисий”,  ми беше под прицел от доста време. Исках, обаче, когато се озова там, да бъда в подходящото бохемско настроение както и с достатъчно широки пръсти, за да не ми се свиди да дам два лева за бонбон.

Няма как да се случи да влезеш в такъв магазин и да не купиш нищо. Изкушението е голямо и когато започнах да избирам, искаше ми се да опитам от всичко. Абсолютен пир на сетивата!

Избрах почти произволно тези няколко бонбона, които продавачката подреди в целофанова кесийка като малки шоколадови бижута. Вкусът на всяко едно от тях беше уникален и различен, за което свидетелстваше и единствения звук, който дружно издавахме малко по-късно, докато опитвахме шоколада, а именно “ммммммм”.

 

майсторски яйца

Най-красивите яйца, които някога съм виждала! Майстор е Насето, разбира се.

Весели празници и успех в борбите!

 

Пъстърва ощупана в бекон

Видях тази рецепта в едно кулинарно списание и веднага реших, че ще я пробвам. Резултатът надмина очакванията ми и затова го споделям и тук. Пъстървата е изключително вкусна и чиста риба, но все пак остава малко суха, ако не се приготви правилно. В този случай, за да стане рибата по-сочна, използвах тънки филийки бекон, с който я завих или “ощупах” както казват в селата близо до Пловдив. 

Бекончето, лично аз, се въздържах да го хапна, защото не ям толкова мазни меса, но предполагам, че за любителите на блажничкото, това ще е деликатес заради хрупкавата коричка, която се получава след изпичане. Оригиналната гарнитура се състоеше от зелен фасул и белени бадеми, но прецених, че Наско съвсем няма да оцени това префинено съчетание на зеленчуци и ядки и най-безсрамно го замених с броколи и царевица. И не сбърках.

Продукти за рибата: 3 средни пъстърви (8.20 лв.), 200 гр бекон (1.60 лв.), 2-3 скилидки чесън, лимон, мащерка, черен пипер, сол;

Продукти за гарнитурата: броколи, бейби царевички, чеснов сос или каквото предпочитате;

Подготовка и приготвяне: Намазах тавата със зехтин и наредих изчистената и измита пъстърва. На всяка една пъстърва отгоре направих по три плитки разреза и осолих отвътре и отвън. Поръсих обилно с мащерката и черния пипер. Във вътрешността наредих резени лимон, а отвън завих рибата с 3 тънки филийки бекон. Сложих тавата във фурната, загрята до 220 градуса и пекох към 20 минути. Когато очите на рибата побеляха и се изцъклиха, разбрах, че е готова. После аранжирах в чиния, Елкони отвори бутилка бяло вино и тримата заедно се насладихме на тази вкусна вечеря.

 

Всички мразят Св. Валентин

Накъдето и да се обърна в нета, само хейтърски излияния по повод Св. Валентин! Повечето блогъри се чувстват длъжни да напишат колко мразят този празник, сакън, да не си помислим, че са комерсиални и консуматорски настроени. Хубаво де, мразете си празника, плюйте отрова и жлъч. Само че въобще не сте оригинални.

Този празник е хубав и романтичен, а като се навърже и с традиционно българския Трифон Зарезан, се получава симпатична смесица от древно и модерно, която чудесно импонира на българския манталитет. И не е задължително на всяка цена празнуването да е свързано с плюшени мечки и сърца. Има хиляди начини с които може да се отбележи този празник. Като се започне от романтична вечеря за двама, премине се през посещение на някоя хубава пиеса и се стигне до гореща еротична изненада, поднесена преди лягане. Вариантите са много, нужно е само шепа въображение и щипка ентусиазъм. Когато мразя, хабя двойно повече енергия от нормалното.  Затова ми е по-лесно да се радвам на този празник. А също и на всички други празници занапред.

 

Атанасовден

Днес е Атанасовден. Народът ни вярва, че дойде ли Атанасовден, зимата си отива. Според легендата Св. Атанасий, повелител на снеговете и ледовете, съблякъл палтото си и отишъл в планината само по копринена риза, яздейки бял кон. Там се провикнал с всичка сила: “Иди си, зимо, идвай, пролет!”

Ха, дано скоро да ни замирише на пролет! Умирам за малко слънчице и зеленина. Очите ме болят вече от тези мъгли! Тази липса на цветове ме изтощава. Искам си синьото небе и цъфналите дървета. Стига студ! Къш, кишо!
Днес да почерпят всички, които се казват Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. Честито! Да си носите с гордост името!

И аз си имам Наско вкъщи и довечера ще полеем празника подобаващо в тесен семеен кръг.

 

За много години!

Посрещнахме я!

 

Бъдни вечер е

Мислех да си останем вкъщи на Бъдни вечер и да я караме по-кротичко. Когато отидох да взема Наси от нашите, майка ми ме посрещна с тъга в очите. Известна с пословичната си бъбривост, тя едва отваряше уста като я питах нещо. Опитах да завържа някакъв разговор, а тя със зле прикрита горчивина ми обясни колко ядене е сготвила, че и баница с късмети е направила. “За кой всичко това, мамо?” ; “Да има, нищо не се знае…” и млъкна.

“Майко, знам че казах, че ще празнуваме отделно, но сега тази идея не ми се вижда толкова добра-вие сами и ние сами, защо не се съберем заедно?”  Изведнъж тъгата на майка ми се пръсна в мивката като празна чаша и изтече в канала. Това ми беше достатъчно да взема решение.

Пожелавам си една спокойна Бъдни вечер с много коледни чудеса и усмивки! 

 

Първи сняг

Днес трябваше да съм на работа, но не отидох. Нямам нещо неотложно, което да не може да почака до понеделник. Честит първи сняг, между впрочем! Когато вчера се прибирахме и ситните снежинки се топяха на предното стъкло на колата, обяснявах на Наси, че докато не завали истински сняг “на парцали”, няма да натрупа дебела покривка. Тази сутрин той скочи от леглото и със задоволство се провикна: “Мамо, вали сняг на парцали!”.

Снощи, докато пазарувах в Лекси за днешното гости, се сдобих с червена коледна свещ, която ще запалим довечера. Лана ще донесе домашен, прясно опечен хляб и къщата ми ще замирише на Коледа.

Наси тъкмо се прибира от вън, където правиха с махленските деца снежен човек. Подарява ми прозрачна ледена висулка, а самият той прилича на малък къс от айсберг. Бързам да го преоблека и затопля със сухи дрехи и чай.

За снощното торнадо, което помете Розенхоф ще пиша малко по-късно. Може би.

 

децата готвят

Елкони снощи разправя една история от детството си, на която се смяхме до сълзи.
Да е бил някъде 4-5 клас. Прибрал се един ден от училище и решил сам да си направи крем карамел.
Сипал в дълбок съд мляко, извадил от хладилника няколко яйца и започнал едно по едно да ги счупва. Първото яйце било ОК, второто също, третото обаче се оказало сварено.  Понеже не бил наясно в какво точно състояние трябва да са яйцата, той продължил невъзмутимо дейността си. Накрая взел една вилица и намачкал всички яйца в купата докато придобили някаква относително гладка консистентност. Разсипал сместта в алуминиеви купички и тъкмо се канел да ги мята във фурната, когато се появила леля му и секнала кулинарния му ентусиазъм.

Децата готвят с въображение и невероятен размах, рецепти не са им нужни. Ако ги оставим да се развихрят, те могат да създадат невероятни кулинарни шедьоври.
Сигурна съм, че всеки може да разкаже подобна забавна история от детството си, така че ще се радвам, ако споделите.

 

кой се погрижи за неделната вечеря

Наш Атанас все по-активно се включва в приготвянето на манджите вкъщи.
Днес с голямо желание и с нулево побутване от моя страна напълни чушките с каймата и ориза.
На дядо си, известен с кулинарните си умения в цялата ни рода, се е метнал май.