шоколад

Когато преди години гледах онова приятно филмче “Шоколад”, не съм си и представяла, че един ден ще мога да вляза в подобен магазин. Вчера се случи точно това, а моята реплика още от вратата беше:    ” Това е раят!!!”

Шоколадовия бутик, кокетно сгушен между други два магазина на улица “Отец Паисий”,  ми беше под прицел от доста време. Исках, обаче, когато се озова там, да бъда в подходящото бохемско настроение както и с достатъчно широки пръсти, за да не ми се свиди да дам два лева за бонбон.

Няма как да се случи да влезеш в такъв магазин и да не купиш нищо. Изкушението е голямо и когато започнах да избирам, искаше ми се да опитам от всичко. Абсолютен пир на сетивата!

Избрах почти произволно тези няколко бонбона, които продавачката подреди в целофанова кесийка като малки шоколадови бижута. Вкусът на всяко едно от тях беше уникален и различен, за което свидетелстваше и единствения звук, който дружно издавахме малко по-късно, докато опитвахме шоколада, а именно “ммммммм”.

 

корени и бетон

Разхождам се по тихите и празни улици на града (какво блаженство!) и не щеш ли, натъквам се на тези коренища по булевард България, които са разбутали безмилостно тротоарните плочи. Струва ми се едновременно красиво и грозно, уникално и банално. Не знам дори за какво го снимах, но определено ми харесва. Може би затова и от общината са решили да не се намесват и да го оставят както си е.

 

Шегите на Енергото

Енергото, изглежда, имат странно чувство за хумор, защото точно снощи, на 1-ви април, спряха тока за повече от час. Аз обичам да спират тока, напомня ми за едно време когато си пишех домашните на свещи, като Паисий. Сантимент някакъв, може би? Освен това се прави значителна икономия на електричество. Аз обичам и икономиите, нали съм завършила Иконома, все пак. Грижат се и за повишаване приръста на населението. След девет месеца подозирам, че на тази дата ще има бум на бебета в квартал Кършияка. И бебета обичам, безспорно.  Така че моето предложение към Енергото е да се мине отново към режим на тока под мотото:  Повече бебета за един по-чист свят!

 

“Под дъгата” се мести

От днес, поради технически причини, “Под дъгата” се мести на друго място.

Ето го и новият адрес за тези, които проявяват интерес.

 

ще гледаме кукери

Не ме свърта на едно място. Утре заминаваме за  Павел баня и сега чакам  да ми се обадят, за да уточним подробностите. Тръгваме с голяма компания и си мисля, че ще е забавно. Част от хората познавам, с другите ще се запозная в движение. 

В неделя е Сирни заговезни, последният ден да се хапне блажничко, за който ще пости. Аз лично не възнамерявам да го правя, защото и без друго храните, които понасям в момента с минимално отвращение се броят на пръстите на едната ми ръка. Като стана дума за ядене, със сигурност няма да откажа прясна пъстърва от развъдника на който ще спрем по път.

Също така ще ми е супер интересно да видя наживо кукерските тържества, които по тези места са невероятно зрелищни. Ще трябва да се пазя, обаче, от пръчките на маскираните и почернени ергени, защото имам болезнен спомен от детството ми. Тогава не можах да си опазя гърба от един младеж, дълбоко вживял се в ролята си на гонител на злите сили. Сега си имам телохранител, дори двама и се надявам да няма подобни поражения. 

Като се върна ще разказвам по-подробно, а при малко късмет, ще съм направила и добри фотки. До скоро.

 

на осем

Тия дни разбрах колко е хубаво да имаш пораснало дете. Атанас получи страхотни подаръци за осмия си рожден ден и събота и неделя бяхме изключително заети с това да ги изпробваме. Най-напред разучихме Европолията, която е някаква разновидност на Монополи-купуват се обекти има алъш-вериш и въобще интересно е. След това поритахме новеничката топка в училищния двор и доволно премръзнали се прибрахме да редим пъзел.

Динозавърският пъзел беше нареден с общи усилия на другата сутрин, след което дойде ред на Легото с Бионикъл. Една огромнейша пица с пиле и гъби прекъсна за малко заниманията ни и след като “заредихме батериите” се заредиха и домашните. То дори не са домашни, ами по-скоро препис на контролните, направени през седмицата и писане по пет пъти на сгрешените думи или задачки. Наско, от инат ли от стремеж да се самонакаже ли, преписа думите по десет пъти, без да го карам. От сега си личи, че математиката му върви повече и постига по-добри резултати с по-малко усилия. Трябва да наблягаме на писането и четенето, че му куцат, макар учителката да твърди друго.

Вечерта след топлата супа и банята, рано-рано в леглото с новата пижама на Макуин Светкавицата. Какви ли шеметни сънища е сънувал тази нощ? Дано да ми разкаже. Моят осемгодишен малък-голям син.

 

Всички мразят Св. Валентин

Накъдето и да се обърна в нета, само хейтърски излияния по повод Св. Валентин! Повечето блогъри се чувстват длъжни да напишат колко мразят този празник, сакън, да не си помислим, че са комерсиални и консуматорски настроени. Хубаво де, мразете си празника, плюйте отрова и жлъч. Само че въобще не сте оригинални.

Този празник е хубав и романтичен, а като се навърже и с традиционно българския Трифон Зарезан, се получава симпатична смесица от древно и модерно, която чудесно импонира на българския манталитет. И не е задължително на всяка цена празнуването да е свързано с плюшени мечки и сърца. Има хиляди начини с които може да се отбележи този празник. Като се започне от романтична вечеря за двама, премине се през посещение на някоя хубава пиеса и се стигне до гореща еротична изненада, поднесена преди лягане. Вариантите са много, нужно е само шепа въображение и щипка ентусиазъм. Когато мразя, хабя двойно повече енергия от нормалното.  Затова ми е по-лесно да се радвам на този празник. А също и на всички други празници занапред.

 

най-прекрасното

Стоя и слушам как зимата изтича през улуците на къщите. Ядовито скимти и гъргори в тръбите като хванат в капан хищник.  От снега са останали само малки безславни островчета, които, докоснати от слънцето, блестят като слюда. Безлюдно. Само цветните петролени петна върху мокрия асфалт напомнят за човешкото присъствие. 

Опитвам  да си представя какво е на Главната улица. Панаир. Усмихнатите млади хора тръгнали за никъде; отегчените от принудителното седене вкъщи майки с бебета; избягалите от контролното по химия тийнейджъри. Модните задимени кафенета, в които се споделят съкровени тайни. Влюбените улици със стотици целувани жени. Обърканите мъже, които разбират, че ще стават бащи и изглеждат глуповато, но по сладкия начин. Един шарен град, който с гръм и трясък излиза от зимната си деменция. Сякаш никога не е дишал и обичал и сега има да наваксва. Пулсът му бие със страшна сила. Точно както сърцето ми, когато мисля за новия живот вътре в мен.

 

За много години!

Посрещнахме я!

 

опит за ретроспекция

Станах мама на първокласник, на който му бяха оперирали сливиците през пролетта.
Взех участие в брането на първата черешова реколта.

Качих се на кулата Снежанка, но не ми беше писано да видя гледката отгоре, заради гъстата мъгла. Разгледах отблизо Асеновата крепост, Чудните мостове и Кръстова гора.

Тренирах с едни от най-добрите български и чужди инструктори на международен фитнес фестивал в София.

Посетих Нощта на галериите и музеите в Пловдив.

Пробвах си късмета в конкурс за радиоводещи, но нямах успех. Въпреки това страхотно се забавлявах и научих много нови неща.

Бях на срещата на пловдивските блогъри. Oцелях.

Зарибих няколко човека да си направят блог. На Дарина и Съни са успешни до момента и сравнително често се ъпдейтват.

Запознах се с много хора. С някои станахме приятели.

Поднових ходенето си на театър-едно от любимите ми изкуства. Подариха ми две картини на пловдивски художници. Подарих си няколко хубави книги, които отдавна исках да прочета. Пописах малко стихове.

Хубава година беше за мен. Изпращам я с усмивка и с благодарност за всичките вълшебни и не толкова вълшебни мигове, които прекарах със семейството си.

Дано и новата година да е също толкова успешна и щастлива!