„И никой не разбра

отива си лятото, идва есента…“

Наистина не разбрах кога се изниза това лято, но пък и есента нещо се ослушва наоколо. Днес, в двора на езиковата,  за първи път ми замириса на есен. Сенките, дърветата, окапалите листа, припряните врабчета-всички знаеха, че тя е вече тук.

Само един храст така се беше накиприл в бяло, че отдалеч изглеждаше като обсипан с късчета искрящ захарен памук. Прелест, която не трябва да остане несподелена.

esenta

а тук Биби току-що се е събудила и тръгва на експедиция в училищния двор

Bibi

А някои идват на училище и така

bike

Наистина ми е трудно да се разделя с лятото, но поне имам утеха. Отивам на мечтаната екскурзия с любимия човек и ще се пръсна от вълнение, не е истина! Остават само три дни до момента когато ще кажа Ciao, Roma!

А дотогава-приготовления за пътуването, триста заръки „кой как кога и защо“ за децата, няколко безсънни нощи, прекарани в компанията на джобния пътеводител за Рим. Предвкусване за нови места, различни хора, красота и другост. До скоро, amici.