Морето. Толкова дълго чакано, сънувано, мечтано, фантазирано…Мина и замина.

Bianka

Остават спомените за

радостта от първото къпане, нейната и най-вече нашата,

малкото безметежни мигове спокойствие на плажа с чаша мента и книга,  докато Тя спи,

галещите лъчи на следобедното слънце, което си играе на криеница с облаците,

първият ми и последен (надявам се) скандал на английски :) ,

прохладните вечери,

свежите сутрини,

…

и утехата, че не след дълго пак ще съм там.

***

А това тук няма връзка с горното, но го споделям, защото е адски откровено, разнежващо и мило.

Това е то, в момента приличам на локвичка разтопен шоколадов сладолед. :)