Под дъгата

Заминавам за седмица, този път на планина. Взимам лаптопа, но не знам дали ще е наличен интернет. Напълно вероятно е дори и да има, да ме мързи да блогвам. Или пък да нямам време да блогвам или пък, да си го кажа направо, да не искам да блогвам. Някои моменти са ми свидни. Който блогва, ще ме разбере.

Това са графити. По стените на блоковете в квартала и гаражите е пълно с тях. Както предполагам и във вашия квартал. Никой не си прави труда да ги чисти. А и не вярвам на някой да му вадят кой знае колко очите. Аз лично съм ОК с тях. Даже си имам любими.

Преди известно време, обаче, в кварталната градинка, из под недоумяващите ни погледи,  изникна това „гениално“ съоръжение, връх в хай-май технологиите. Въпросната шукария представлява 4-ри метрова бетонна стена, закопана между дърветата и имаща за цел да събере графитите на Кършияка, Гагарин, че и на Смирненски, ако се наложи.

Ето на това му се вика изобретение. Как не се сетих първа?!

А иначе комарите ще ни изядат-няма ден-няма нощ. Нямало пари за пръскане.

Детските площадки са се превърнали в котешки тоалетни. Нямало пари за подновяването им.

Години наред гърбът на плажа на хотел Санкт Петербург е задръстен с отпадъци и никой не прави нищо. И защо ли да прави, нали човекът си плаща на правилните хора?!

Но пък графитите им пречат. На крива ракета космоса и пречи.

Добавено: За да не оставя грешно впечатление, искам да допълня, че НЕ харесвам вандалските изцепки и драсканици без смисъл по стените. Харесвам графити изкуството, когато е на правилното място и е направено с вкус и майсторство. Има разлика. Страшно се възхитих на един графит на стената на езиковата гимназия в Пловдив и съжалявам, че нямам снимка. Беше уникален и дори поздравих момчетата, които го правеха, явно с разрешението на училищното ръководство.

Морето. Толкова дълго чакано, сънувано, мечтано, фантазирано…Мина и замина.

Остават спомените за

радостта от първото къпане, нейната и най-вече нашата,

малкото безметежни мигове спокойствие на плажа с чаша мента и книга,  докато Тя спи,

галещите лъчи на следобедното слънце, което си играе на криеница с облаците,

първият ми и последен (надявам се) скандал на английски ,

прохладните вечери,

свежите сутрини,

…

и утехата, че не след дълго пак ще съм там.

***

А това тук няма връзка с горното, но го споделям, защото е адски откровено, разнежващо и мило.

Това е то, в момента приличам на локвичка разтопен шоколадов сладолед.

Време е за рок енд рооол!

Ще се видим там.