Мисля днес да се изявя като проповедник, ако не възразявате.
И без друго имам усещането, че в предишен живот съм била я пастор, я лама, я някой имам. Колко му е.
Ако ви е тегаво, че сте на работа, опитайте се да приемете предизвикателствата на деня с усмивка, защото
все пак утре е неделя и някои от вас ще се наспят юнашки (ако нямат вкъщи бебета, ранобудни комшии и други стихийни бедствия).
За останалите- усмихвайте се, напук на неволите. И послушайте Doors. И хапнете нещо сладичко, помага.
И търпеливо изчакайте пешеходците на зебрата. Това няма връзка с горе казаното, но е малка отсечка от дъългия път към промяната, която всички желаем да се случи някой ден.
Амин.
май 16, 2009 at 8:33 am
Дааа…съботното работене не е като седмичното работене
А Doors…малко са тъжнички за дзен, но щом те кефи – Хубав ден
май 16, 2009 at 8:45 am
Навремето ги слушах доста. Сега се присетих заради видеото.
Това ми е едно от любимите състояния, точно когато ми е хубаво.
Тъжнички…мне, по-скоро меланхолично-съзерцателни.
май 16, 2009 at 9:19 am
Това видео наистина ми оправи настроението – то не бяха снежни човеци, маймуни, Червени Шапчици, дадо Коледовци, мечки,кучета и всякакви твари. Голям смях……И аз се надявам утре да се наспя, въпреки, че вкъщи си имам три природни бедствия плюс хамстер и рибки…
май 16, 2009 at 2:02 pm
Амин!
май 18, 2009 at 4:45 pm
ех, как хубаво ми стана
много благодаря