Под дъгата

Мокро е. Седя до прозореца с чаша бяло кафе и гледам света навън. Малката спи. Изключила съм всички възможни шумоизлъчватели. Тишината ме напоява с благост  и почти заглушава шума в главата ми. Утре е срещата със съучениците ми. Естествено, мисля какво да облека, за да съм хубава. Записала съм час за фризьор и маникюр, малко ъпгрейд в това мрачно време ще ми дойде добре. Но другото…Тези срещи стават все по-редки. Изгубихме се в лабиринта на живота и не ни се излиза от собствените ни удобни леговища.  Имаме ли за какво да си говорим след толкова време или ще бягаме назад към хербария от спомени-спасителни пояси. Не знам. Единственото, което знам е, че утре вечер в малката кръчмичка на Гладстон ще се съберат не сериозните главни счетоводители, адвокатите с костюми  и зъболекарите, а едни забавни, малко пораснали, но жадни за приключения тинейджъри-моите приятели от гимназията. И пак ще сме на 18.

Честит ден на славянската писменост и култура!

Както никога на 24 май тази година да не вали. Неделя е, времето е прекрасно. Грабвайте челядта и бегом по разходки. Аз лично, с деца два броя, ще се изстрелям по най-бързия начин на Главната, където тържествата вече са започнали. За начало ще минем през Цар Симеоновата градина да порисуваме с тебешири върху асфалта. Следва слово на премиера (което най-вероятно ще пропуснем) пред общината и празнично шествие на учениците от Пловдивските училища. Ще попеем с тях „Върви народе възродени“.

Доколкото знам, на летище Пловдив ще има авиошоу, но него ще го пропуснем.

И най-хубавото за накрая-огромна порция сладолед под дебелите сенки на градската градина до някой прохладен шадраван. Как да не го обичаш този град?!

Колко тъжно и колко вярно…

Мисля днес да се изявя като проповедник, ако не възразявате.

И без друго имам усещането, че в предишен живот съм била я пастор, я лама, я някой имам. Колко му е. 

Ако ви е тегаво, че сте на работа, опитайте се да приемете предизвикателствата на деня с усмивка, защото

все пак утре е неделя и някои от вас ще се наспят юнашки (ако нямат вкъщи бебета,  ранобудни комшии и други стихийни бедствия).

За останалите- усмихвайте се, напук на неволите. И послушайте Doors. И хапнете нещо сладичко, помага.

И търпеливо изчакайте пешеходците на зебрата. Това няма връзка с горе казаното, но е малка отсечка от дъългия път към промяната, която всички желаем да се случи някой ден.

Амин.

Бианка се запознава с първата си кукла.

Предполагам, че видеото ще е безинтересно за хора, които не се кефят на бебета. За останалите-приятно гледане.

Отново е почивен ден, след само ден и половина работа, предвид петъка.

Разкошно време. Дълго чаканото лято вече е тук. Съблече якетатата ни и ни поднесе огромна купичка сладолед. Обожавам лятото. Най-най-най любимият ми сезон.

Е, някои не са си почивали активно по време на празниците и днес също са на работа. Да, колкото и да не ви се вярва, има такива хора. На тях трудно им се събира два дни почивка и за огромно съжаление на близките им, не могат да се отдават често на дъълги ваканции с пътуване и лентяйстване по хотели.

Искрено им пожелавам скоро да наваксат пропуснатото и да се реабилитират пред близките си. На тях и на всички останали пожелавам един прекрасен уикенд с хубаво хапване, приятни разходки сред природата, пълноценни мигове с любимия човек и мноого сън.

Две малки буби, налазили по тревичката.

Не са ли най-сладкото нещо на света?

Класика в жанра. Ладичката с отворения багажник и люцерната, натъпкана вътре. Няма да се учудя, ако на задната седалка е метнато и едно вакло ягне за Гергьовден.

Днес, докато си четях книжката, попаднах на тези дълбоки и проникновени стихове и не устоях на изкушението да ги споделя с вас:

О, как чаровно е бедрото наедряло,

с вида си слонски всява сладък смут

и цялото от мас преляло!

О, величав и пухкав бут,

в тресящ се желатин обут!

…Ах, тия славни дебелани,

от леността не знаят по-висш празник,

те вечно от едно са обладани-

да тъпчат от зори до заник

огромния си, тлъстия си задник.

Авторът е някой си Енрике Серна. Браво Енрике, браво Серна! You made my day!