Уикенда реших да пощракам из къщата и да покажа някои от нещата, които харесвам тук. Преди няколко години ремонтирахме горния етаж по наш вкус, като бутнахме една стена и съединихме две стаи. Направихме баня и тоалетна. Като във всяка стара селска къща тези така необходими помещения се намираха на двора, което на нас никак не ни пасваше.
Хвърлихме куп пари за камина. Скъпо е, но пък топлината и уюта, които огънят дава, не може да се сравни с нищо друго. 
Навремето огнището се е разполагало така, че останалите мебели, доколкото ги е имало, са били ситуирани спрямо него. Нещо като днешния телевизор. С тази разлика, че тогава около огънят са се пеели песни, разказвали са се чудни приказки, шепнели са се любовни слова.
Топлината от камината е съизмерима единствено с топлината от лагерния огън, късно вечер, когато морският бриз лъхва над бреговете като въздишка на влюбен моряк. (Ех, че романтично се получи 
)
Обожавам глинени съдове. Носят неповторима атмосфера и очарование.
Колко жалко, че в много селски къщи грънците събират прах по мазетата, вместо да се използват на софрата точно както едно време.
Какво по-хубаво от греяна в бакър ракия, сервирана в чаши-напръстници и мезе, поднесено в пъстра глинена чиния. Грехота е да не опиташ.
Винаги ме е удивлявало богатството на цветове и орнаменти при традиционните ни черги и китеници. Тези красоти не трябва да се крият в дълбоките скринове, както беше направила свекърва ми. Напротив, тази наслада за окото трябва да се показва по всякакъв начин, защото тя е израз на българската самобитност и традиции.
Изобщо тенденцията селската къща да се превръща в дом от градски тип е много сбъркана. Не казвам, че обликът на къщата не трябва да се променя съвсем и да не се възползваме от новите технологии. Но трябва да се търси баланс между древно и модерно, без да се конкурират двата стила. Все още имам много да работя, за да постигна хармония в това отношение.
април 22, 2009 at 2:14 pm
Страхотно! Споделям идеята ти за селските къщи – в момента и аз обмислям как точно да преустроя моята (освен належащите “нововъведения” баня и тоалетна) – по такъв начин, че да запазя възможно най-много от автентичния й селски вид. Ти имаш добри хрумвания, камината изглежда прекрасно:) Ще видим аз какво ще измисля, имам една мислителка, която ми помага, тъй че резултатът, надявам се, ще е добър:)
април 22, 2009 at 6:03 pm
Прекрасно
А кое е селото? Снимки на двора има ли?:)
април 22, 2009 at 7:30 pm
Хубав дом.
?
Сега върлите феминистки ще скочат – какво е това залитане по патриархалния бит
април 22, 2009 at 8:27 pm
Прекрасно е!
*А топлината, която огъня ти дава, наистина е несравнима… *
април 22, 2009 at 8:35 pm
И на мен ми хареса. Хубаво е да се търси баланс между технологиите и удобството. Селската къща и според мен трябва да е по-народна и да се чувстваш, че все пак си на друго място,което е пълно с топлина и спокойствие, а не в големия стресираш град.
април 23, 2009 at 7:09 am
А дали такава умела комбинация не би могла да омекоти и стресиращата обстановка на жилището в „големия стресиращ град”? Защото си е такава – иначе за какво ще търсим спасение на „друго място, пълно с топлина и спокойствие”?
април 23, 2009 at 9:14 am
И още въпроси
?
Имаш ли дървени капаци на прозорците?
И какво има в мазето, щом не са грънци
април 23, 2009 at 9:55 am
@Joruel: E, две глави винаги мислят по-добре от една. И при нас беше така, единият мисли, другият решава.
Абе най-важното е да не се бърза и да се прави с любов.
Какво друго да има в мазето на една стара селска къща освен домашно приготвени консерви? 
@pippi:Селото е Рогош, тук близо до Пловдив. Има снимки и на двора, разбира се, ще гледам да кача скоро.
@Grimm: Болят ме грънците за тях, да се спасяват.
@Вили, apieceofme: Хубаво е да си имаш местенце където поне за ден да избягаш, но и бързо омръзва.
@Графът: Идеята е добра, но понякога имаме нужда “просто да сменим обстановката”.
@Svetlina: Не, нямам капаци, но дограмата е дървена.
април 23, 2009 at 11:38 am
тхе, скоро мисля да пиша пост за едни странни работи, които са на вилата в близост до софия, но са донесени от разни автентични села. тогава, когато ми дойде музата да го напиша поста де, ще видиш, че твоята селска къща ич дори не е селска
април 23, 2009 at 4:51 pm
Разбира се, Вера! Още повече, че няма как да докараме в града и това, което ни посреща като излезем от къщата на село…
април 24, 2009 at 4:53 am
Винаги съм искала да си имам село. Да има малка къщичка, в която да мога да се скрия от света поне за 1-2 дни, да съм на спокойствие, да се мотам из градинката… Супер са снимките, сложи още снимчици на самата къща, на градинката, на улицата