“тя знае дяволски добре кога и колко…”
Още щом го види, грейва цялата. Разпуква се като пуканка. Когато той отърка наболата си буза в нейната, тя кокетно отмята глава назад и го поглежда прехласнато в очите.
Смее му се по различен начин, говори му с друг глас. Пее му приказни песни. Тя направи невъзможното.
Той вече избира най-краткият път до вкъщи. Нощем я чува пръв. Пъргаво ме прескача и отива при нея, забравил за умората. Люля я и нежно и шепне. Чувам ги в просъница как се наговарят да са тихи, да не ме събудят.
И винаги се разбират прекрасно. Само с поглед.

март 24, 2009 at 8:37 am
Прекрасно!
март 24, 2009 at 9:37 am
И аз щях да кажа “Прекрасно”, но ме изпревариха… Затова ще кажа “Приказно”
март 24, 2009 at 11:13 am
А ти? Ревнуваш ли?… защото аз съм имала такива моменти…
март 24, 2009 at 11:16 am
а,напротив, много съм щастлива.
март 24, 2009 at 11:32 am
Прекрасни!
)) Специални поздрави и на двамата
март 24, 2009 at 7:30 pm
Да са ти живи и здрави!
Преди 20+ години обичах (без майтап!) да ходя с Яна на детска консултация в поликлиниката – обирахме точките и я повивах за време (какви памперси през 1986, вие луди ли сте?!)
Много хубаво си го написала!
март 24, 2009 at 10:20 pm
Щастлив баща! Щастлива мама! Щастливо братче! Какво й трябва друго на Биби? Нищо!
март 24, 2009 at 11:15 pm
Ти – щастлива жена, аз – щастлив гей.
Ти – дъщеря, аз – син.
Твойта сама си я родила, моя – сам си го измечтах.
В цялата хармония направо ми идва да хванем количките и да идем утре на разходка в парка…
Вера, вярваш ли ми, че няма да заспя от вълнение?
март 25, 2009 at 10:44 am
Идилия!
март 25, 2009 at 12:01 pm
@Пейо, Иво:
Поздрави също!
@Ivaylo: Съчувствам ти за безсънието, бих препоръчала ривотрил, но е със зелена рецепта.
@Павлето, Вили:Хехе, айде сега. Да не разлайваме кучетата излишно.
март 25, 2009 at 1:39 pm
Моля ти се, какво говориш! Не беше безсъние, а мечта в незаспало състояние!
март 25, 2009 at 2:18 pm
Вие сте две щастливи жени… Май всички момиченца имат някакво по-специално отношение към “тати”, а и татковците не отстъпват.
март 26, 2009 at 8:07 am
Красиво си го написала. Искам някога и аз да напиша подобно за мъжа на мечтите ми и бъдещото ми бебче.
март 29, 2009 at 12:49 pm
Такива са дъщерите за бащите…