моите такъми

Реших да поема щафетата от Ивайло и да представя моите любими такъми накратко като отговоря на въпроса “защо точно тях?”.

Асусчето или бялата въшчица, както нежно обичам да го наричам. Купих си го още щом се появи на пазара, има-няма и година. Защото е с размери на тетрадка малък формат и тежи по-малко от кило. Има wireless и вградена камера. Спасява положението, когато съм на път и освен това е (или беше, де) страшна екзотика сред морето от кютюци по лобитата на хотелите.

Телефонът ми, Nokia 7610 Supernova. Любов от пръв поглед. Лилав е и има огледален дисплей.

Понякога е хубаво да имаш ниски критерии, после винаги си приятно изненадан.

MP3 Player-a. Малък, удобен, спасява ме от уличната врява по време на разходките ни с Бибата.

Обикновено е зареден с много ambient и house музика за релакс или презареждане, според случая.

ESCADA into the blue е парфюмът, който цял живот съм търсила.

И както винаги се случва, накрая той сам ме намери.

В него има много от мен. Ако бях ухание, щях да съм с точно такъв аромат.

Джувките за коса. Имам средно дълга коса и обичам да я нося падаща свободно на вълни или права. В залата обаче не е удобно да размяташ грива докато скачаш (това го има само по филмите). Връзвам я винаги на “чоко”, за да не ми пречи докато мятам краци.

Чантето за през рамо. Честно казано, ако някой ми беше казал, че някога ще нося чанте тип “пощаджийката звъни винаги два пъти”, нямаше да му повярвам. Да, ама сега-засега това е най-удобният вариант, който ми пасва. Побира ключове, пари, документи, телефон, mp3 player и не заема цяла ръка. Носенето на дамска чанта временно е отпаднало от приоритетите ми.

И аз ще постъпя демократично с “предаването нататък” като поканя хората, включени в блогрола да опишат такъмите си накратко.