Дворът на манастира е пълен с хора. Разноцветна тълпа от богомолци и безделници. Чакат на опашка, за да влязат в храма. Безделието не е грях в неделя. На седмия ден и Господ си почиваше.
Оставам отвън, затворена в окръжността на едно слънчево петно. Хубаво е.
Прости ми, Господи, не обичам да се редя на опашка.
февруари 9, 2009 at 5:41 pm
Ако манастирът е Бачковски, това отдавна не е манастир, а (Е)ООД. Простено ти е
.
февруари 10, 2009 at 10:23 am
Тук може да се отвори страхотна религиозна тема. Трябва ли да ходим на църква, или господ е в душата ни. Аз мисля, че е второто. Тъй, че не се коси,чадо божие, да не пресъздаваме “Ад” от Алигери. Не че не ходя на църква, де…