Kung Fu Panda се оказа доста симпатично филмче, особено за сина ми. :) Признавам, че и аз не скучах в киното, въпреки че не съм кой знае какъв фен нито на анимацията, нито на бойните изкуства.

Сладурестата, но доста тромава панда По е избрана за Великият воин на Дракона, който трябва да спаси Долината на мира от коварния тигър Тай Лунг. Проблемът е, че По си няма понятие от бойни изкуства, а и останалите кунг-фу ученици не вярват, че той е Избраният.

Задължителните за такъв тип кино хумор и остроумни лафове са поднесени свежо и достъпно.  Присъства, естествено, и вечният сблъсък между добро и зло, но филмът далеч няма за цел да възпитава.  Идеята е друга. Когато силно вярваш в нещо, не само намираш сили да го постигнеш, ами заразяваш и останалите с вярата си. Или както казва бащата на По, един обикновен готвач, тайната на „супата с тайна съставка“ е, че няма тайна съставка. :)