Когато преди години гледах онова приятно филмче “Шоколад”, не съм си и представяла, че един ден ще мога да вляза в подобен магазин. Вчера се случи точно това, а моята реплика още от вратата беше: ” Това е раят!!!” 
Шоколадовия бутик, кокетно сгушен между други два магазина на улица “Отец Паисий”, ми беше под прицел от доста време. Исках, обаче, когато се озова там, да бъда в подходящото бохемско настроение както и с достатъчно широки пръсти, за да не ми се свиди да дам два лева за бонбон. 
Няма как да се случи да влезеш в такъв магазин и да не купиш нищо. Изкушението е голямо и когато започнах да избирам, искаше ми се да опитам от всичко. Абсолютен пир на сетивата!
Избрах почти произволно тези няколко бонбона, които продавачката подреди в целофанова кесийка като малки шоколадови бижута. Вкусът на всяко едно от тях беше уникален и различен, за което свидетелстваше и единствения звук, който дружно издавахме малко по-късно, докато опитвахме шоколада, а именно “ммммммм”. 
май 4, 2008 at 7:58 pm
И аз през почивните дни изпитвам “въглехидратен глад”. Не знам дали шоколадите ми помагат много!
май 4, 2008 at 8:55 pm
Въх! Ето какво се получава, като се заседиш повече вкъщи. Къде точно на “Отец Паисий”, моля, че да не се лутам напразно?
май 4, 2008 at 8:56 pm
Един ден без настроение тръгнах да върша някаква работа и минах по “Отец Паисий” с ясното съзнание, че ще вляза в същия магазин и ще си купя шоколад.Не успях да го намеря.По късно разбрах местонахождението му, но все не стигам до белгийският шоколад.След твоята статия и дегустацията, май и аз ще го посетя скоро.
май 5, 2008 at 3:27 am
Аууууу! Потекоха ми лигите. Къде е тази улица “Отец Паисий”? Продаваха ли и белгийски шоколад?
май 5, 2008 at 11:05 am
В Пловдив е г-н Апостолов, на Главната. И срам за мене, че чак сега научавам за нея, дето ми е на 10 минути път пеша. Срам!
май 5, 2008 at 3:15 pm
Да ти кажа ям шоколади всякакви, дори и купени от кварталната бакалия. Много хормони, много щастие…
май 5, 2008 at 3:33 pm
Ах, ах, ах, безсрамие. И аз чакам точен адрес
Макар че съм посещавала такива бутици – човек никога не може да изяде твърде много шоколад, мисля аз.
май 5, 2008 at 4:47 pm
Не знам точния адрес, но мога да обясня за любителите на белгийски шоколад, че бутикът се намира точно до пицариите срещу градинката на Джумаята. Сега ако трябва да обяснявам къде е Джумаята… Абе пловдивчани знаят, пък другите да видят по картата.
май 6, 2008 at 1:26 pm
Здрасти,
Блогът “Како Сийке, не съм от тях!” вече е на нов адрес:
http://kaka-cuuka.com/
Ще се радвам, ако промениш линка в блогрола си
А още повече ще се радвам да четеш блога на новото място и да виждам твои коментари под статиите
май 6, 2008 at 3:34 pm
И аз като Павлето унищожавам промишлени количества шоколад. То ми и личи де
Обаче винаги може и още 
Шоколадовият бутик го знам. Още не съм го докарала дотам продавачката да ме познава де, но може и дотам да я докараме. Тази фигура трябва да се поддържа все пак
май 8, 2008 at 5:51 am
От торти мога да се откажа, но от шоколада НЕ. Чела съм, че има някакво пристрастяване към шоколада. При мен не минава и ден без поне едно кубче от насладата. Ммммммм…
)).
А магазина беше набелязан, още когато го отваряха тази зима. Бонбоните са различни и уникални на вкус, а опаковката е страхотна, като едно бижу са. Това е идеален подарък да изненадаш любим човек, а и теб може да те изненадат
май 8, 2008 at 7:52 am
гъл-гъл мммммм
май 20, 2008 at 9:49 am
Наско беше ужасен, когато го заведох. Каза, че шоколад и пари е най-опасната за мен комбинация, предполагам и за повечето жени. А колко варианти на черен шоколад имаше…
Впрочем Наско също не устоя на изкушението. Тръгнахме си с повече шоколад, отколкото можем да изядем наведнъж.
Бутикът е страхотен. Има страшни опаковчици и кутийки подходящи за елегантен и изненадващ подарък.
май 25, 2008 at 9:10 pm
ох, хораааааа … абе, бременни жени четат тук, недейте така … кога ли ще се наема с тежката задача да ида до там …
май 26, 2008 at 8:34 pm
Чак сега разбрах, защо сина, като ученик в математическата се натискаше всяко лято да работи в шоколадовия цех на захарната. Мислех си, че защото майка му е инженер-технолог Захари и захарни изделия, а то било защото караше разтопен шоколад с една количка. Веднъж я беше разсипал. Представятели си, какво ядене е падало само….