И така, малко за беболино и промените, които стават с мен.

Промените: Най-общо казано бременея и руменея. Вече съм в 18 гестационна седмица или в средата на четвъртия месец от бременността. Следващите няколко месеца се предполага, че няма да имам проблемите на първия триместър-повръщане, гадене, постоянна умора и световъртеж. Това е времето когато една бременна разцъфтява, кожата се изглажда, косата става здрава и лъскава, енергията и се възвръща. Апетитът се засилва и бъдещата мама трябва да започне да следи теглото си, за да не се окаже, че наддава прекалено бързо. Също така са много важни разходките на чист въздух и леките упражнения, ако не са забранени от лекар. Прекъснах аеробиката, защото е доста интензивна за положението ми, но се опитвам ежедневно да ходя пеш поне 30 минути.

Храната: До момента съм качила 3 килограма, основно на корем. Всички казват, че коремът ми е огромен за месеците в които съм, но споко, не са близнаци. :) Храня се нормално, а не “за двама” както съветват бабите. Хапвам доста плодове и салати, различни варива, риба и макаронени изделия. Месото не ме влече особено, но то и никога не ми е било предпочитана храна. Наблягам повече на млякото, яйцата и различните сирена. Задължително закусвам, най-често филийка пълнозърнест хляб с масло, сирене, мед и прясно изцеден портокалов сок. Понякога си угаждам и с парче баница или козунак с кисело мляко. Като цяло обядът ми създава най-много грижи, защото в селото, където работя е трудно, да не кажа невъзможно да се намери готвено или супа. Срам не срам, нося си от вкъщи. Когато имам работа в града, гледам да обядвам в някоя гостилница или ресторантче. Идеални за целта са Адиса и Гастро Кинг където се предлагат разкошни супи на обяд. Следобед, към 4-5 часа закусвам плод или мляко, а на вечеря ям отново готвено. Когато в яденето има картофи или ориз или паста, не ям хляб. Не спазвам разделно хранене, просто така ми харесва. От сладкото може да ме съблазни единствено шоколад и сладолед. Обикновено купувам един Линд и си го разделяме с Наско.

Беболино вече редовно напомня отвътре за присъствието си къде с леко мравучене, къде със здрави ритници. Нали ми е второ, започнах да го усещам още в началото на четвъртия месец.  Гледан е вече три пъти на ехограф, но все още крие пола си. Другата седмица ще ходя на на редовната ежемесечна консултация и силно се надявам лекарката да успее да види мъж или мома ще си имаме. Измислили сме имена, но засега се пазят в строга тайна. :)

Към този момент единственото нещо, което отчитам като проблем, е честото ходене до тоалетна. Беболино изглежда си мисли, че мехурът ми е  гумено пате и много се забавлява с него. На мен, обаче, не ми е толкова забавно, особено през нощта. :)

Баткото: Наско много се ентусиазира като научи новината. Разправяше на де що види приятели и познати, че ще става батко. След известно време, като се поосъзна, започна малко да ревнува и наскоро споделил с натежало сърце с дядо си , че като се роди бебето, на него никой няма да му обръща внимание. :) Иначе помага с пазарските чанти и не ми дава да се навеждам, ако нещо падне на земята. Ако е на кеф.

Таткото: Има ли смисъл да казвам колко е щастлив и доволен?! И как не, нали той си е свършил работата, сега аз да му мисля. :)