Напоследък, докато чакам Наси да свърши тренировката си по футбол, ми се отваря доста свободно време, което прекарвам в четене на книги и слушане на музика в колата. Днес сутринта се озовах в една малка книжарничка на Пешеходния мост с намерение да си купя “хубава” книга, с която да уплътнявам времето си докато чакам мъника да се натича на воля. Влязох без идея какво точно искам и взех да оглеждам рафтовете.

Продавачката, суха жена в пенсионна възраст, със самочувствие на познавач ме упъти към томчетата на Нора Робъртс. Не ме привлече идеята за крими интрига с любовен привкус и се заоглеждах за нещо по-различно. Женицата продължи да настоява, че може да отгатне вкуса ми и започна да ми бута в ръцете разни чиклити.

Учтиво и благодарих, че оценявам желанието и да помогне, но все пак предпочитам сама да си избера четиво. Накрая, след почти едночасов оглед, се спрях на “Името ми е Червен” на Орхан Памук. Направих го, защото нищо друго не си харесах, а този автор доста нашумя напоследък и исках да прочета нещо от него.

Но все си мисля, че ако имах ясна идея за какво влизам в книжарницата, както направи едно момиче с къса щръкнала коса и обица на носа, тръгнало си с ”Фасове” на Ваня Щерева, щеше да ми е в пъти по-лесно да избера Хубавата, Качествената, Истинската книга. Не знам дали това е само при мен или и другите се затрудняват да избират книги. А може би тук важи принципът на пробата и грешката. Четеш, четеш, четеш докато попаднеш на нещо стойностно. Но пък и времето е доста ограничен ресурс, да не говорим за цените на книгите…

Вие как избирате своята Хубава книга?