Минавам в петък да си пазаря от кварталния супермаркет и се присещам, че в неделя е католишкият Великден, а аз не съм боядисала яйца, нямам яйца, а за боя да не говорим. Обикалям чинно магазина и внимателно оглеждам всеки рафт, където може да се подмята пакетче боя за яйца. Накрая, след щателно търсене, отивам при една от продавачките и директно питам за това, което търся. Тя ме поглежда с недоумение примесено с доза любопитство. “Нямаме боя, съжалявам.” Личи си, че изобщо не съжалява, ами направо и е последна грижа моя малък проблем.

После обикалям гаражните бакалии в махалата с надеждата да открия заветното пакетче боя за яйца, но навсякъде повдигат учудено рамене и ме гледат като полезно изкопаемо, сбъркало часа и мястото да се появи на бял свят. Поредният път когато усещането за различност не ме радва, а по-скоро ме кара да се чувствам неудобно.

И все пак ги боядисах! Христос возкресе!