Не ме свърта на едно място. Утре заминаваме за  Павел баня и сега чакам  да ми се обадят, за да уточним подробностите. Тръгваме с голяма компания и си мисля, че ще е забавно. Част от хората познавам, с другите ще се запозная в движение. 

В неделя е Сирни заговезни, последният ден да се хапне блажничко, за който ще пости. Аз лично не възнамерявам да го правя, защото и без друго храните, които понасям в момента с минимално отвращение се броят на пръстите на едната ми ръка. Като стана дума за ядене, със сигурност няма да откажа прясна пъстърва от развъдника на който ще спрем по път.

Също така ще ми е супер интересно да видя наживо кукерските тържества, които по тези места са невероятно зрелищни. Ще трябва да се пазя, обаче, от пръчките на маскираните и почернени ергени, защото имам болезнен спомен от детството ми. Тогава не можах да си опазя гърба от един младеж, дълбоко вживял се в ролята си на гонител на злите сили. Сега си имам телохранител, дори двама и се надявам да няма подобни поражения.  :)

Като се върна ще разказвам по-подробно, а при малко късмет, ще съм направила и добри фотки. До скоро.