Напоследък, докато чакам Наси да свърши тренировката си по футбол, ми се отваря доста свободно време, което прекарвам в четене на книги и слушане на музика в колата. Днес сутринта се озовах в една малка книжарничка на Пешеходния мост с намерение да си купя “хубава” книга, с която да уплътнявам времето си докато чакам мъника да се натича на воля. Влязох без идея какво точно искам и взех да оглеждам рафтовете.
Продавачката, суха жена в пенсионна възраст, със самочувствие на познавач ме упъти към томчетата на Нора Робъртс. Не ме привлече идеята за крими интрига с любовен привкус и се заоглеждах за нещо по-различно. Женицата продължи да настоява, че може да отгатне вкуса ми и започна да ми бута в ръцете разни чиклити.
Учтиво и благодарих, че оценявам желанието и да помогне, но все пак предпочитам сама да си избера четиво. Накрая, след почти едночасов оглед, се спрях на “Името ми е Червен” на Орхан Памук. Направих го, защото нищо друго не си харесах, а този автор доста нашумя напоследък и исках да прочета нещо от него.
Но все си мисля, че ако имах ясна идея за какво влизам в книжарницата, както направи едно момиче с къса щръкнала коса и обица на носа, тръгнало си с ”Фасове” на Ваня Щерева, щеше да ми е в пъти по-лесно да избера Хубавата, Качествената, Истинската книга. Не знам дали това е само при мен или и другите се затрудняват да избират книги. А може би тук важи принципът на пробата и грешката. Четеш, четеш, четеш докато попаднеш на нещо стойностно. Но пък и времето е доста ограничен ресурс, да не говорим за цените на книгите…
Вие как избирате своята Хубава книга?
Минавам в петък да си пазаря от кварталния супермаркет и се присещам, че в неделя е католишкият Великден, а аз не съм боядисала яйца, нямам яйца, а за боя да не говорим. Обикалям чинно магазина и внимателно оглеждам всеки рафт, където може да се подмята пакетче боя за яйца. Накрая, след щателно търсене, отивам при една от продавачките и директно питам за това, което търся. Тя ме поглежда с недоумение примесено с доза любопитство. “Нямаме боя, съжалявам.” Личи си, че изобщо не съжалява, ами направо и е последна грижа моя малък проблем.
После обикалям гаражните бакалии в махалата с надеждата да открия заветното пакетче боя за яйца, но навсякъде повдигат учудено рамене и ме гледат като полезно изкопаемо, сбъркало часа и мястото да се появи на бял свят. Поредният път когато усещането за различност не ме радва, а по-скоро ме кара да се чувствам неудобно.
И все пак ги боядисах! Христос возкресе!
Днес докато шофирах на път за работа, си мислех да направя подкаст за състоянието на пътя от Пловдив до с. Скутаре. И не щеш ли, точно до Екарисажа където са най-дълбоките ями, ме спира полиция и екип на бтв. Състоя се бърз, но съдържателен разговор, който ще се опитам да пресъздам тук:
репортерката: -Какво мислите за състоянието на пътя и за тези дупки?
аз: -Крайно време беше някой да обърне внимание на този проблем. Минавам по два пъти на ден оттук и ми се налага да ги заобикалям, като излизам от пътното платно или да намаля рязко, с риск някой да ме удари отзад. Опасно е, ако не намалиш, може да спукаш гума или нещо друго по колата да се повреди…(тук исках да кажа нещо за амортисьорите, но реших да не се правя излишно на много компетентна 
)
р.: -Плащате ли си редовно данъците?
аз: -Естествено че си плащам всички данъци, имам винетка и т.н.
р.: -Кой трябва да обърне внимание в случая?
аз: -Общината! Община “Марица”!
След това ме накараха да се представя, благодариха и ми пожелаха безаварийно каране.
Вероятно ще го излъчат по новините или днес или в близките дни. Но мисълта ми е друга. Ясно е, че след намесата на телевизията, дупките ще се запълнят скорострелно. Може дори и цялата настилка да се подмени, няма да се учудя. Чудно ми е обаче друго. Защо никой в тая държава не си върши работата навреме, а трябва телевизята като един Deux et Machina да се намесва за разрешаването на елементарни инфраструктурни проблеми?!
Седем минути преди мръкване
на голото легло ще легна
ще затворя очи мълчаливо
и ще поема най-сладката глътка забвение
А когато ти се върнеш
и полузаспала ме намериш
не дърпай скришом тежките завеси
а се сгуши при мен и покани луната да ни гледа.
Не ме свърта на едно място. Утре заминаваме за Павел баня и сега чакам да ми се обадят, за да уточним подробностите. Тръгваме с голяма компания и си мисля, че ще е забавно. Част от хората познавам, с другите ще се запозная в движение.
В неделя е Сирни заговезни, последният ден да се хапне блажничко, за който ще пости. Аз лично не възнамерявам да го правя, защото и без друго храните, които понасям в момента с минимално отвращение се броят на пръстите на едната ми ръка. Като стана дума за ядене, със сигурност няма да откажа прясна пъстърва от развъдника на който ще спрем по път.
Също така ще ми е супер интересно да видя наживо кукерските тържества, които по тези места са невероятно зрелищни. Ще трябва да се пазя, обаче, от пръчките на маскираните и почернени ергени, защото имам болезнен спомен от детството ми. Тогава не можах да си опазя гърба от един младеж, дълбоко вживял се в ролята си на гонител на злите сили. Сега си имам телохранител, дори двама и се надявам да няма подобни поражения.
Като се върна ще разказвам по-подробно, а при малко късмет, ще съм направила и добри фотки. До скоро.
Покрай сватбените вълнения в неделя разбрах, че владиката е забранил венчавките в събота. Причината е, че съботният ден според църковните канони бил ден не за радост, а за почит към мъртвите.
Остава да видим дали бъдещите младоженци ще се съобразят със забраната или просто ще “прескочат” църковния брак и ще се задоволят само с подписа в гражданското.
