Ужасно ми се спи! Такава спиола никога не съм била. Мога да заспя седнала, легнала или облегната някъде, няма значение. Стигат ми три опорни точки. И не е като да кажеш, че ставам рано! Успивам си се доволно до към 9.30 и въпреки това още в 14 часа вече склепам на парцали. Не помагат нито кафетата, нито шоколада, нито дори яките децибели на музиката в ушите ми.
В неделя съм на сватба и самата мисъл за това ме изморява. Утре пък се очертава мармаладена дамска вечер, нещото което обикновено ми вдига адреналина и дължината на полата. Вместо това получих главоболие. Ако продължава така, най-добре да изпадна в летаргия през следващите седем месеца, че после и без друго ме чакат дъълги безсънни нощи. 
февруари 28, 2008 at 8:23 pm
февруари 29, 2008 at 7:54 am
ех, че чудесно
как дискретно издаде. честитка 
)
февруари 29, 2008 at 10:24 am
На добър час! @}>-’–
февруари 29, 2008 at 11:16 am
Ела довечера и ще се разсъниш малко. Безсънните ти нощи после няма да включват женско парти! Изцеди съня от дрехите си и ако си добре – забавлявай се!
февруари 29, 2008 at 12:28 pm
Здравей, още от заглавието заподозрях каква е работата и влязох да видя. Оказа се точно каквото мислех. Здраве и щастие и от мен!
февруари 29, 2008 at 12:40 pm
Това е нормална реакция на организма, които иска да се възтанови. Вместо да се радваш на живота се безпокоиш за много неща, което те изтощава.
Наслаждавай се на малките неща и не се безпокой за големите, защото те не зависят от теб.
февруари 29, 2008 at 1:23 pm
февруари 29, 2008 at 4:51 pm
март 2, 2008 at 10:41 am
Верче, аз винаги съм страдала от безсъние, обаче първите 3-4 месеца едва си държах очите отворени, съвсем буквално. Заспивала съм в офиса пред компютъра без изобщо да се усетя. Срааааам…След това пак ме хванаха безсъниците и спях по 3-4 часа на денонощие до края. Майка ми през цялото време ми се караше: Спи бе, сега е моментът, после ще ти се спи, ама няма да има кога…Еееех, защо не я послушах. Та, поспи си сега, щото после…И досега много ми се спи, ама нямааааааа. Спи, колкото ти се спи. Баровете няма да ги затворят без теб, а женските партита няма да ти липсват хич, вервай ми
април 20, 2009 at 8:45 pm
ох ,значи не съм само аз и на мен все ми се спи………
май 19, 2009 at 11:50 am
Ах, момичета, от 16 години чакам момента, в който наспя, и дочаках само неизброими поводи да отложа спането! Два от тях са най-щастливите в живота ми – първият е на 16, а вторият – на 3.
)))))