Тия дни разбрах колко е хубаво да имаш пораснало дете. Атанас получи страхотни подаръци за осмия си рожден ден и събота и неделя бяхме изключително заети с това да ги изпробваме. Най-напред разучихме Европолията, която е някаква разновидност на Монополи-купуват се обекти има алъш-вериш и въобще интересно е. След това поритахме новеничката топка в училищния двор и доволно премръзнали се прибрахме да редим пъзел.

Динозавърският пъзел беше нареден с общи усилия на другата сутрин, след което дойде ред на Легото с Бионикъл. Една огромнейша пица с пиле и гъби прекъсна за малко заниманията ни и след като “заредихме батериите” се заредиха и домашните. То дори не са домашни, ами по-скоро препис на контролните, направени през седмицата и писане по пет пъти на сгрешените думи или задачки. Наско, от инат ли от стремеж да се самонакаже ли, преписа думите по десет пъти, без да го карам. От сега си личи, че математиката му върви повече и постига по-добри резултати с по-малко усилия. Трябва да наблягаме на писането и четенето, че му куцат, макар учителката да твърди друго.

Вечерта след топлата супа и банята, рано-рано в леглото с новата пижама на Макуин Светкавицата. Какви ли шеметни сънища е сънувал тази нощ? Дано да ми разкаже. Моят осемгодишен малък-голям син.