Ужасно ми се спи! Такава спиола никога не съм била. Мога да заспя седнала, легнала или облегната някъде, няма значение. Стигат ми три опорни точки. И не е като да кажеш, че ставам рано! Успивам си се доволно до към 9.30 и въпреки това още в 14 часа вече склепам на парцали. Не помагат нито кафетата, нито шоколада, нито дори яките децибели на музиката в ушите ми.
В неделя съм на сватба и самата мисъл за това ме изморява. Утре пък се очертава мармаладена дамска вечер, нещото което обикновено ми вдига адреналина и дължината на полата. Вместо това получих главоболие. Ако продължава така, най-добре да изпадна в летаргия през следващите седем месеца, че после и без друго ме чакат дъълги безсънни нощи.
За втора поредна година Движение на българските майки - гр. Пловдив организира Благотворителен мартенски базар, който ще се проведе на 28-ми(четвъртък) и 29-ти(петък) февруари в Пловдив пред Централна поща. Ще се продават мартеници, картички и сувенири, изработени от доброволките на движението, майки от форума към bg-mamma.com и децата от ДОВДЛРГ “Таню Войвода” - гр. Асеновград. Средствата, събрани от базара, ще бъдат разпределени между домовете за деца лишени от родителска грижа в гр. Асеновград, с. Зелениково и Нареченски бани.
По-рано писах за Коледния благотворителен базар на който бяха събрани парични средства в размер на 2460 лева, разпределени между домовете в Зелениково, Калофер, Наречен и Асеновград. С тези пари са закупени дрешки, обувки, храни и различни консумативи от първа необходимост според нуждите на децата.
Нека и този път да отворим сърцата си и да помогнем на дечицата да посрещнат Баба Марта с усмивка.
Тия дни разбрах колко е хубаво да имаш пораснало дете. Атанас получи страхотни подаръци за осмия си рожден ден и събота и неделя бяхме изключително заети с това да ги изпробваме. Най-напред разучихме Европолията, която е някаква разновидност на Монополи-купуват се обекти има алъш-вериш и въобще интересно е. След това поритахме новеничката топка в училищния двор и доволно премръзнали се прибрахме да редим пъзел.
Динозавърският пъзел беше нареден с общи усилия на другата сутрин, след което дойде ред на Легото с Бионикъл. Една огромнейша пица с пиле и гъби прекъсна за малко заниманията ни и след като “заредихме батериите” се заредиха и домашните. То дори не са домашни, ами по-скоро препис на контролните, направени през седмицата и писане по пет пъти на сгрешените думи или задачки. Наско, от инат ли от стремеж да се самонакаже ли, преписа думите по десет пъти, без да го карам. От сега си личи, че математиката му върви повече и постига по-добри резултати с по-малко усилия. Трябва да наблягаме на писането и четенето, че му куцат, макар учителката да твърди друго.
Вечерта след топлата супа и банята, рано-рано в леглото с новата пижама на Макуин Светкавицата. Какви ли шеметни сънища е сънувал тази нощ? Дано да ми разкаже. Моят осемгодишен малък-голям син.
Накъдето и да се обърна в нета, само хейтърски излияния по повод Св. Валентин! Повечето блогъри се чувстват длъжни да напишат колко мразят този празник, сакън, да не си помислим, че са комерсиални и консуматорски настроени. Хубаво де, мразете си празника, плюйте отрова и жлъч. Само че въобще не сте оригинални.
Този празник е хубав и романтичен, а като се навърже и с традиционно българския Трифон Зарезан, се получава симпатична смесица от древно и модерно, която чудесно импонира на българския манталитет. И не е задължително на всяка цена празнуването да е свързано с плюшени мечки и сърца. Има хиляди начини с които може да се отбележи този празник. Като се започне от романтична вечеря за двама, премине се през посещение на някоя хубава пиеса и се стигне до гореща еротична изненада, поднесена преди лягане. Вариантите са много, нужно е само шепа въображение и щипка ентусиазъм. Когато мразя, хабя двойно повече енергия от нормалното. Затова ми е по-лесно да се радвам на този празник. А също и на всички други празници занапред.
Налегнала ме е петъчна меланхолия. Денят върви толкова бавно, че почти мога да видя как ми растат космите на главата. Времето за обяд отдавна мина, а още не съм гладна. Нещо апетитът ми го е хванала липсата напоследък. Не може така, трябва да се яде. Измивам си чашата от кафе и си сипвам пакетче Maggi “Порция зеленчуци”. Заливам го с гореща вода и бъркам. Механично обръщам опаковката и чета съдържанието на продукта. Явно доста съм закъсала за някакво четиво, щом си правя труда или просто си търся оправдание да не го ям/пия. В никакъв случай не съм маниачка на тема здравословно хранене, придържам се по-скоро към правилото, че всяко нещо в големи количества е вредно. А и рекламата с пресния карфиол в офиса и връзката моркови, стърчаща от задния джоб е едновременно забавна и апетитна. Та разбърквам си аз супичката в чашката и си чета: изсушени зеленчуци-49, 4 %, грахово брашно-17,5%, картофено нишесте, растително масло, захар (дотук добре), мононатриев глутамат, динатриев 5 рибонуклеотид, аромати (с глутен) и други. Хм, половината Менделеева таблица е тук! Вкусно е, но май не трябва да прекалявам с това, че току-виж станала някоя непредвидена химична реакция. Я по-добре да изям една ябълка, че на нея няма нищо написано.
Преборих го този грип. Бавно и мъчително, но го преборих. Бях пак дете. Меката ръка на майка ми върху челото и стъклената хладина на термометъра под мишницата ме върнаха много назад във времето. Въпреки треската, въпреки непоносимото главоболие и бръснарските ножчета в гърлото, изпитах блажено спокойствие. Мама беше до мен през деня, а нощем любимият поемаше смяната. Завиваше ме с мокри кърпи и усърдно обтриваше тялото ми с оцет. А аз бях напрегната. След толкова години прекарани заедно, не бях подготвена за това. При положение, че знаеше голотата ми наизуст, аз се чувствах неловко. Потърсих в очите му следа от подобно усещане, но не видях нищо друго, освен загриженост. ” В болест и здраве, а? “-пошегувах се отбранително. Той само леко се усмихна и без да каже нито дума, ме стисна силно в прегръдката си.
И не след дълго оздравях.
