Във водовъртежа от празници, все още не мога да усетя сивотата на ежедневието. Липсват ми нормалните делници с тяхната семплост и изчистени линии. Нуждая се от мълчание и време за авто дисекция. Отново не принадлежа на себе си. Намерих сила и изритах егоистката от мен. На тръгване тя ме погледна самодоволно с големите си гримирани очи и изсъска “пак ще се видим”. Може би. Може някой ден да си позволя лукса да я приема обратно, но не и сега. Сега няма място за нея. Сега съм си самодостатъчна.