С намигване и без лоши чувства, даже с лека завист за спокойния живот на село през зимата. ;)

Когато зимно време в града има снежни преспи, снегорините спят дълбок зимен сън. Хората мръзнат по спирките, коли въртят задници като опитни чалгаджийки. . На село кметът нарежда да се извадят тракторите и улиците се разчистват като преди БойкоБорисова проверка.

В града няма ток, хората стоят на студено. Освен ако не са от останалите няколко стотин лоялни клиенти на Топлофикация. На село чудото е наблъскано до козирката и весело бумти. Тук дори не са чували за Вальо Топлото.

В мразовитата сутрин гражданинът става, измънква едно “егати времето” и се затътря в снега към службата. В ледовитото януарско утро селянинът става, изпуфтява едно “егати времето” и се затътря към мазето да наточи кана вино. 

На обяд гражданинът вади омазан сандвич, с полепнала по средата на хляба салфетка и проточва лига върху голата кака на Труд. По пладне селянинът сяда на масата, изсумтява едно “пак ли кисело зеле с боб, ма?” и вторачва сластен поглед в задните части на благоверната си докато тя с полюшващи движения реже дебели филии хляб.

Малко след полунощ гражданинът тегли една майна на Интернет доставчика си, че пак няма мрежа и си ляга. Малко преди полунощ, след като свърши Шоуто на Слави, селянинът гаси телевизора и се търкулва под юргана. Токът е скъп. Дървата също.