Под дъгата

Събота и неделя бях на принудителна интернет диета, което обяснява липсата на отговор на коментарите към последния пост. Не че имам какво толкова да коментирам, но все пак…не ми се ще да ме мислят за надута и самовлюбена егоцентричка. Казах си го. (Дончо, извинявай за многоточието в средата на изречението.) Така или иначе се радвам на всеки коментар и оценявам това, че за написването му са отделени време и мисъл. Чета задълбочено и отговарям, ако имам какво да кажа. Понякога имам какво да кажа, но предпочитам да замълча, за да не предизвикам словесни крамоли в блога. Повярвайте, не ми липсва талант за заформянето на скандали и ако реша да го използвам, ще стане страшно. Но това не е форум, а място където релаксирам, забавлявам се и споделям неща с хора, които търсят аналогични преживявания. Тук е моят виртуален спа-, или още както е модерно да се казва уелнес център. Моята петминутка. Затова тук ще е топло и уютно, ще ухае на мляко и ванилия и ще звучи приятна музика. За масажистите няма да споменавам нищо.

Един грешен смс вчера ме извади от следобедния ми унес. В първия момент след като го прочетох, се замислих какво трябва да означава. С подателя не се бяхме чували поне от половин година, а съдържанието на смс-а говореше друго. Присветна ми. Съобщението не беше предназначено за мен.  Аз бях грешният адресат. Позачудих се дали да отговоря или да оставя моя познат в неведение. С него се познаваме отдавна. Досещах се и за кого може да е предназначен смс-а. Неловка ситуация. Изведнъж нахлух в един чужд свят и от няколкото думи, които светеха на дисплея, наредих мозайката на цяла любовна история. Изпитвах неудобство от това, че съм разбрала без да искам нещо, вероятно пазено в тайна. Написах майтапчийски отговор и сложих отдолу името си. На третата секунда след като го пуснах, той позвъни. Станало объркване (сякаш не знаех), съобщението било за друга. Казах му занапред да внимава, защото другия път може да няма късмет и истината да лъсне на бял свят като циганска усмивка в тъмна нощ. После заключих тайната в най-дълбокото чекмедже на съзнанието си и хвърлих ключа.

Интересно ми е как бихте постъпили на мое място? Споделете.

Стоя и слушам как зимата изтича през улуците на къщите. Ядовито скимти и гъргори в тръбите като хванат в капан хищник.  От снега са останали само малки безславни островчета, които, докоснати от слънцето, блестят като слюда. Безлюдно. Само цветните петролени петна върху мокрия асфалт напомнят за човешкото присъствие. 

Опитвам  да си представя какво е на Главната улица. Панаир. Усмихнатите млади хора тръгнали за никъде; отегчените от принудителното седене вкъщи майки с бебета; избягалите от контролното по химия тийнейджъри. Модните задимени кафенета, в които се споделят съкровени тайни. Влюбените улици със стотици целувани жени. Обърканите мъже, които разбират, че ще стават бащи и изглеждат глуповато, но по сладкия начин. Един шарен град, който с гръм и трясък излиза от зимната си деменция. Сякаш никога не е дишал и обичал и сега има да наваксва. Пулсът му бие със страшна сила. Точно както сърцето ми, когато мисля за новия живот вътре в мен.

Ако имате деца, сигурно често се сблъсквате с този проблем, особено през почивните дни. Ето списък с детските центрове в Пловдив. В повечето от тях се провеждат рожденни дни през уикендите, затова, за да си спестите разкарването в студеното време, най-напред се информирайте  по телефона  дали залата е свободна за игри.

Днес е Атанасовден. Народът ни вярва, че дойде ли Атанасовден, зимата си отива. Според легендата Св. Атанасий, повелител на снеговете и ледовете, съблякъл палтото си и отишъл в планината само по копринена риза, яздейки бял кон. Там се провикнал с всичка сила: “Иди си, зимо, идвай, пролет!”

Ха, дано скоро да ни замирише на пролет! Умирам за малко слънчице и зеленина. Очите ме болят вече от тези мъгли! Тази липса на цветове ме изтощава. Искам си синьото небе и цъфналите дървета. Стига студ! Къш, кишо!
Днес да почерпят всички, които се казват Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. Честито! Да си носите с гордост името!

И аз си имам Наско вкъщи и довечера ще полеем празника подобаващо в тесен семеен кръг.

 Това ми е тоалетът за следобеден чай с бисквитки.

Май имам нужда от нови очила.

Видяно при Донка.

Във водовъртежа от празници, все още не мога да усетя сивотата на ежедневието. Липсват ми нормалните делници с тяхната семплост и изчистени линии. Нуждая се от мълчание и време за авто дисекция. Отново не принадлежа на себе си. Намерих сила и изритах егоистката от мен. На тръгване тя ме погледна самодоволно с големите си гримирани очи и изсъска “пак ще се видим”. Може би. Може някой ден да си позволя лукса да я приема обратно, но не и сега. Сега няма място за нея. Сега съм си самодостатъчна.

В Интернет гръмна нов скандал. Този път в окото на бурята е новият български филм “Баклава” с режисьор Алексо Петров.

Уф, мразя да започвам като новините по бтв-то, но всичко, като се започне от трейлъра на филма и се стигне до отвореното писмо на въпросния режисьор, толкова ми прилича на чист PR, че просто не намерих смисъл да започна по друг начин. Подозирам също така, че трейлъра няма никаква връзка с филма, а е някаква гадна мешавица от брутални кадри на насилие и секс между малолетни, с цел привличане на разпространители и зрителски интерес. В противен случай не мога да си обясня как Комисията за закрила правата на детето, психолозите от Дома за сираци в Бургас и не-нам-си-още-кой, присъствали ежедневно на снимките са допуснали да се снимат подобни сцени. Когато  филмът излезе на екран, ще разберем. Някой ако го е гледал, може да сподели впечатления.

Към момента мен този филм не ме впечатлява и не мисля, че цитирам автора “но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България”. Твърдо не. Първо не мисля, че не знам за проституцията на малолетни, наркотиците и насилието които се случват тук, както се опитва да ми вмени режисьорът. Знам и то прекалено добре. Не знаех за тях по времето на социализма, но сега слава богу, знам. В това отношение-нищо ново под Слънцето. Второ не съм сигурна, че точно това е начинът да бъде изобразена действителността. Винаги трябва да има баланс в изкуството, иначе нещата придбиват формата и изказа на порнография. Трето: какъв изход от ситуацията предлагат създателите на филма? Лесно е да извадиш кирливите ризи на родината си на показ пред света и после да си заминеш за уредена Канада. Сякаш в България не се случва нищо хубаво. Обидно ми е така, да му се не видяло!

От днес пускам нова рубрика, озаглавена “през очите на Баба Калинка”. Ще попитате аджеба коя е Баба Калинка и с какво е заслужила да кръстя цяла рубрика на нейно име? Не, това не съм аз и нямам почти нищо общо с тази персона. Това е една доста мистериозна личност, която не обича да говори за себе си, но по някакви странни обстоятелства се е сдобила с фотоапарат и знае как да го използва. Неведнъж и два пъти я карах да си направи фотоблог, защото определено има какво да покаже. Тя пък пожела да публикува анонимно фото прозренията си при мен и аз с удоволствие се съгласих. Дето се вика “ядеш ли куме пекано прасе?”, не можах да откажа.

Снимката е правена в Калофер на Йордановден.

Правата са запазени.

С намигване и без лоши чувства, даже с лека завист за спокойния живот на село през зимата.

Когато зимно време в града има снежни преспи, снегорините спят дълбок зимен сън. Хората мръзнат по спирките, коли въртят задници като опитни чалгаджийки. . На село кметът нарежда да се извадят тракторите и улиците се разчистват като преди БойкоБорисова проверка.

В града няма ток, хората стоят на студено. Освен ако не са от останалите няколко стотин лоялни клиенти на Топлофикация. На село чудото е наблъскано до козирката и весело бумти. Тук дори не са чували за Вальо Топлото.

В мразовитата сутрин гражданинът става, измънква едно “егати времето” и се затътря в снега към службата. В ледовитото януарско утро селянинът става, изпуфтява едно “егати времето” и се затътря към мазето да наточи кана вино. 

На обяд гражданинът вади омазан сандвич, с полепнала по средата на хляба салфетка и проточва лига върху голата кака на Труд. По пладне селянинът сяда на масата, изсумтява едно “пак ли кисело зеле с боб, ма?” и вторачва сластен поглед в задните части на благоверната си докато тя с полюшващи движения реже дебели филии хляб.

Малко след полунощ гражданинът тегли една майна на Интернет доставчика си, че пак няма мрежа и си ляга. Малко преди полунощ, след като свърши Шоуто на Слави, селянинът гаси телевизора и се търкулва под юргана. Токът е скъп. Дървата също.