Мислех да си останем вкъщи на Бъдни вечер и да я караме по-кротичко. Когато отидох да взема Наси от нашите, майка ми ме посрещна с тъга в очите. Известна с пословичната си бъбривост, тя едва отваряше уста като я питах нещо. Опитах да завържа някакъв разговор, а тя със зле прикрита горчивина ми обясни колко ядене е сготвила, че и баница с късмети е направила. “За кой всичко това, мамо?” ; “Да има, нищо не се знае…” и млъкна.

“Майко, знам че казах, че ще празнуваме отделно, но сега тази идея не ми се вижда толкова добра-вие сами и ние сами, защо не се съберем заедно?”  Изведнъж тъгата на майка ми се пръсна в мивката като празна чаша и изтече в канала. Това ми беше достатъчно да взема решение.

Пожелавам си една спокойна Бъдни вечер с много коледни чудеса и усмивки!