Бистра от ”Движение на българските майки“ ни разказа различни неща за хората, посетили благотворителния базар събота и неделя. В събота дошла една жена, попитала къде е кутията за дарения и пуснала вътре сто лева. Предложили да и напишат сертификат за дарение, но тя не пожелала и тихо си тръгнала.
Други пък минавали, спирали се, оглеждали сергията и вдигали рамене с думите “ами нищо не можем да си харесаме”. После продължавали по пътя си.
Трети просто искали да им развалят пари, за да се пробват на машината за вадене на плюшени играчки…
Момичетата зад сергията бяха вкочанясали от студ, но въпреки това посрещаха с усмивка всеки, който се спираше и проявяваше интерес към кампанията за набиране на средства. Голямо сърце се иска, за да се занимаваш с благотворителност. Голямо сърце и голяма душа. Тези момичета притежават и двете. Респект.
декември 17, 2007 at 6:38 pm
Браво на мамите, бяха се постарали
декември 17, 2007 at 7:48 pm
На базара (или по-точно на двата базара) имаше наистина красиви неща. Поздравления за добрата инициатива и за майсторството на дамите
декември 18, 2007 at 12:35 am
Тва с розовото яке не е Атанас, нали?!? Кажи ми, че не е той!
декември 18, 2007 at 8:41 am
@mindbolt: Не, не е Наси, неговото яке е оранжево.
декември 18, 2007 at 9:15 am
От този базар купихме на дъщеря ни страхотна шапка и шал.
декември 18, 2007 at 10:05 am
Аз като участник в базара, благодаря на:
всички, които си купиха нещо от нашия щанд (дори и да е било за 0.50 лв),
на всички, които пуснаха по нещо в нашата кутия за дарения,
на всикич, които позволиха на децата си да имат нещо красиво за елхата си
и на всички, които не ни подминаха с безразличие.
Благодаря
декември 18, 2007 at 12:01 pm
И аз искам да благодаря на всички, които не ни подминаха с безразличие и си купиха по нещо от нашите щандове или пуснаха по нещо в кутията за дарения,
на всички момичета, които измайсториха толкова красиви неща за базара,
и на тези момичета, които лишиха семействата си от присъствието си точно преди Коледа за да продават на базара и на семействата им за проявеното разбиране и съпричастие…
Успяхме да съберем една доста добра сума, с която ще успеем да зарадваме дечицата.
Изключително съм щастлива, че имах възможност да участвам във всичко това и че се запознах с толкова прекрасни хора.
Благодаря!
декември 20, 2007 at 11:42 am
Аз продавах на базара в Екселсиор.
Ще си каже човек – главната улица, хубав магазин, все пак не влизат хора без пари (не, не и там).
Ами…толкова много хора ни подминаха, все едно просим, толкова хора се извръщаха, когато се опитвах да им подам брошура, която описва как могат да помогнат, ако искат… Един човек (мужик), надявам се да е бил пиян, ни обясни на висок глас, че щом сме там, явно нямаме мъже и събираме пари…и други разни работи ни нарече. Да е жива и здрава Поля (Каспър), че се засмя.
Млади момчета на видима възраст 25 се спряха, изслушаха с половин ухо, а след това казаха, ‘добре, а ние какво ще получим, ако си купим нещо?’ Ъ? Аз може би не съм наред, но това отношение ми се видя ненормално…
И така.
За щастие, повечето хора (от тези, които все пак се спряха) не бяха такива. Благодаря на всички тях. Благодаря и на тези, които само погледнаха и взеха брошурка, вниманието е важно също. Благодаря на всички, участвали в базара с изработка на неща, като продавачи, купувачи или разгласили събитието на познатите си
Надявам се децата от домовете да имат една малко по-светла и весела Коледа.
декември 20, 2007 at 9:24 pm
Жалко, че бях на работа и двата дена. Не можах да дойда и да видя какво предлагате. Майната им на онези, които са били толкова задръстени и така неприятно са се отнасяли с вас. Все пак браво на вас и вашата всеотдайност.
Догодина преразгледайте концепцията за мястото. Явно по-богатите не обичат да се разделят и с трохите от покривката си.
декември 21, 2007 at 2:02 pm
Човек трябва да е благодарен на тези, които са купили и да се надява тези, които са реагирали другояче да се променят за в бъдеще. Да се роптае срещу тях няма смисъл…
декември 23, 2007 at 10:37 pm
@Коста: Според мен Бу просто сподели разочарованието си от реакциите на някои хора. Не бих го нарекла роптаене и не мисля, че безразличието трябва да се поощрява…
Всъщност исках да споделя, че днес бяхме в дома в Калофер. На мен ми беше за първи път. Заседнала ми е една топка в гърлото и…абе, не ми се пише просто, да не развалям на хората сладникавото коледно настроенийце…Нали трябва да сме благодарни и благородни, весели, румени, засмени, около нас всичко е пъстричко, веселичко, коледничко…
януари 5, 2008 at 9:50 am
Бистре, другият пък като ходиш в Калофер, снимай и публикувай, та да се стегне гърлото и на другите. Я, ги стегне, я не. Ситият на гладният не вярва.