Днес трябваше да съм на работа, но не отидох. Нямам нещо неотложно, което да не може да почака до понеделник. Честит първи сняг, между впрочем! Когато вчера се прибирахме и ситните снежинки се топяха на предното стъкло на колата, обяснявах на Наси, че докато не завали истински сняг „на парцали“, няма да натрупа дебела покривка. Тази сутрин той скочи от леглото и със задоволство се провикна: „Мамо, вали сняг на парцали!“.
Снощи, докато пазарувах в Лекси за днешното гости, се сдобих с червена коледна свещ, която ще запалим довечера. Лана ще донесе домашен, прясно опечен хляб и къщата ми ще замирише на Коледа.
Наси тъкмо се прибира от вън, където правиха с махленските деца снежен човек. Подарява ми прозрачна ледена висулка, а самият той прилича на малък къс от айсберг. Бързам да го преоблека и затопля със сухи дрехи и чай.
За снощното торнадо, което помете Розенхоф ще пиша малко по-късно. Може би.

декември 15, 2007 at 7:39 pm
Ама каква тема си избрала за блога си, просто не е истина… Явно много навътре ги вземаш тия коледни работи
декември 15, 2007 at 10:26 pm
и пак добре че бях аз, че още щеше да седи „Под дъгата“ всред зима
декември 15, 2007 at 11:44 pm
като гледам снимката – май сме съседи
декември 15, 2007 at 11:45 pm
а, всъщност не, препознах сградата
декември 16, 2007 at 2:29 am
Наистина темата е страхотна
Между впрочем това не е ли хотел Санкт Петербург (Ленин)?
декември 16, 2007 at 1:32 pm
@Миглен: баш това е.
декември 17, 2007 at 12:05 am
Оффф, аз на Вера прозореца го виждам от моя, ама не й казвайте.
декември 17, 2007 at 8:18 am
[...] да пусна една снимчица на първия сняг (като кака ви Вера), но докато се усетя заваля втори и накрая взе, че се [...]
декември 19, 2007 at 2:29 pm
роднини сме всичките…на мен брат ми сервитьорства в ленинград