На скъпата ми С.

Тази вечер тя е прекрасна.
Прищипала е небрежно част от косата си с невидима шнола, като нарочно е оставила няколко кичура  да обрамчат продълговатото и лице. Носи огромни обеци, които се залюшват всеки път щом плисне смеха си срещу мен.

Говори разпалено през цялото време. Спира само за да отпие от виното, а пръстите и елегантно преливат в прозирността на чашата.
Лакомо преглъщам хапките щастие и я гледам. В паузите си поемам дълбоко дъх като след гмуркане. Искам да и кажа “знам за какво говориш”, като в глупавата реклама на Колдрекс. Но си мълча и се намествам по-близо до нея.  
Вади мобилния от чантата си и ми показва снимка на чернокос симпатяга.
Хубав е. Христовата възраст му придава чар и някаква суровост.

Мъжете на тази възраст приличат на онези плетеници от думи, които не можеш да прочетеш по нормалния начин. Трябва да ги погледнеш под определен ъгъл и да присвиеш леко очи, за да разгадаеш закодираното послание. И пак няма гаранция, че ще успееш. Преминали са през мелницата на много любовни битки и са изградили защитен рефлекс за оцеляване.

Поръчваме още вино и продължаваме да бъбрим.
Разказва за плановете им за посрещане на Нова година навън, в шикозен хотел, подправени от пикантната мисъл за срещата с приятелите му на които трябва да направи добро впечатление. “Просто бъди естествена”-чувам се да казвам и веднага разбирам безсмислието на думите си.

Как да бъдеш себе си с толкова химия в кръвта? Коктейл от ендорфини, от който полудяваш, качва те в небесата и едновременно те кара да гориш като в седмия кръг на Ада. Можеш да бъдеш фаталната кучка, будуващата нощем неврастеничка, пияната след първата чаша глупачка, но не и рационално мислещо същество. Не и това. Няма нужда.

Защото началото винаги е дразнещо нетърпеливо като хлапе по Коледа, алчно като иманяр намерил съкровище. Началото се ръководи от инстинкти, диви и препускащи. Късчета натурално щастие, без правила и хирургична намеса.

Прибираме се. Замаяна съм и малко ми се спи, а тя продължава да разказва.
Лека нощ, прекрасна! Макар че, едва ли…