декември 5, 2007
Спирам пред училището в 5 без малко. Вали и отпред няма родители както обикновено. Навсякъде е подгизнало и мокро. Захлупвам качулката на главата и с един голям разкрач се озовавам на тротоара.
Мразя чадъри. Когато вали никога нямам чадър подръка. И дори нямам романтична история, свързана с чадър. Най-ненужната вещ. Ако прикапва леко, няма защо да се крия, не съм от захар. Ако ме настигне порой, ще се сгуша под козирката на някой вход и тихо ще съзерцавам танца на умиращите капки в локвите вода. Лебедовата им песен. Ако ми се върви под дъжда, ще си сложа качулка.
Купих си това палто точно заради качулката. Голяма ескимоска качулка, поръбена с пухкави косми, които гъделичкат носа ми. Големите качулки са ми слабост още от времето когато даваха “Тримата мускетари”. Придворните дами носеха разкошни наметала с огромни качулки. После в техникума си купих черно вълнено палто тип пелерина точно с такава качулка. Струваше ми няколко стипендии.
Интересно е да си с качулка на главата, различно. Има някаква мистичност, която перфектно си импонира с дъждовното време. Стеснява хоризонта, като лишава от периферно зрение, но отваря друга врата с чудовищни размери. Рисувам дървета, измислям къщи, творя хора без усилия, само с едно намигане. Струва ми се, че е истинско, усещам как пулсира и диша.
Най-обикновено замайване, което ще изчезне веднага, щом спре да вали. Тогава ще отметна назад моята качулка и ще отворя широко очи за добрия стар свят.
декември 5, 2007 at 7:15 am
Имаш моята пълна подкрепа за ненужността на чадъра и полезността на качулката. Добавяме и фактите, че ръцете ти обикновено измръзват, ако държат чадър и гадният вятър, който подхвърля чадъра насам-натам. Качулката рулира, както се казва!
Вярваш или не, още го помня това палто! То не беше точно палто, а едно такова, по-особено… Ммммда, помня го :).
П.П. Виж само какъв прагматик съм, мисля че отгоре си искала да кажеш нещо по-различно.
П.П.П. Не на последно място, качулката е класика! Всеки себеуважаващ се джедай ще ти го каже. Ако нямаш качулка, единственото ти спасение е лъскавата, черна каска!
декември 5, 2007 at 8:10 am
И аз съм от обезчадърените хора.
Имам няколко, но не ги ползвам. Дразнят ме и ми пречат - една цяла ръка отива само за това, да носиш чадъра и на това отгоре краката ти пак прогизват от коленете надолу. Ако водя дете за ръка, хептен - как, кажете, с една и съща ръка да водя нея и да я пазя от дъжда с чадър? Ако тя си носи чадъра е едно постоянно оплакване как й тежи и не знам си какво (обича да носи иначе…освен да взема в сухо време да я пускам да се движи с чадър).
Нямам против да се намокря, особено ако времето е топло - обичам летния дъжд.
Един хубав ден преди години посред лято се изсипа порой. Река течеше през Главната, още със старите гладки, напечени от слънцето плочки. Колко беше приятно да си събуя сандалите, да навия дънките и да се разходя сред потока дъждовна вода, който течеше по пешеходната улица, докато всички други минувачи страхливо се гушеха до сградите, все едно ще се разтопят, ако се намокрят…
декември 5, 2007 at 9:21 am
@Дончо:Прав си за ръцете, че мръзнат,не се сетих. И комичната ситуация с гоненето на чадъра, ахаха.
Хвана ме на местопрестъплението(ух, че дума)с този скрит смисъл, ама и тази “черна каска” не пада по-долу.
@Бу:Добре дошла в клуба на хората без чадъри!
Интересен блог, бтв.
декември 5, 2007 at 9:27 am
Мерси, мерси
Стараем се.
Аз в клуба без чадъри членувам отдавна, всъщност.
Кога ще пишеш за тях? Всичко друго, но не и шапка. Бандана в лют студ евентуално… иначе - премръзнали до синьо уши.
Напоследък се реших да нося шапки. Аз иначе съм и от клуба на хората без шапки
Та тази зима се преборих със себе си, пупих си две шапки, които ми стоят добре (едната даже има невероятното качество да не ми оставя косата след употреба, все едно съм Иванушка глупака от руските приказки) и ги нося. Боже, колко е добре да не са ти измръзнали ушите!
декември 5, 2007 at 10:58 am
Още една от клуба без чадър, без шапка - тотално на открито!!! Чадър нямам, защото ги губя, шапка също, защото ми разваля прическата :-)))))) хм,… суета… въпреки че имаше една шапка,но…. я купиха преди мен :-/
декември 5, 2007 at 11:03 am
Харесвам големите, стабилни чадъри, с хубави дръжки и достатъчно големи шапки, за да покрият поне двама души.
Мм, пелерина… я кажи къде мога да си намеря такова
декември 5, 2007 at 12:04 pm
декември 5, 2007 at 1:29 pm
ДОЛУ ЧАДЪРИТЕ, горе на качулките
Друго си е чувството да усещаш капките толкова близо до себе си, буквално падащи на главата ти… Ромоленето е някак по-приятно
декември 5, 2007 at 3:22 pm
И аз отказах чадърите преди много време. Влизам в клуба
декември 5, 2007 at 4:37 pm
E, как да имаш чадър, когато го забрави у нас на РД на Виктор
Помниш ли какъв порой беше?! Няма чадър, няма качулка, няма каска - махваш с ръка и се гмурваш 
Аз пък съм любител на шапките. Особено зимата. В момента имам около 11 у нас и поне още толкова са останали при нашите. Не подценявайте шапките, моля
декември 5, 2007 at 5:42 pm
@Всички: Много сме, силни сме!
декември 5, 2007 at 8:45 pm
И аз не обичам .. особено при наличие и на вятър .. ужасно е, огъват се напред-назад .. хубаво е, когато вали
декември 6, 2007 at 6:13 am
Е, как да нямаш чадър като ти подарих за един рожден ден един германски. Качество,бе! Мале, ако съм знаела ….подаръка щеше да е друг! Абе, този ли забрави у Бистра?
А пелерината няма как да не я помня - все едно съм я носила аз!
декември 6, 2007 at 11:28 am
О, какво разкошно яке си взех вчера! С огромна яка, която познайте - става на качулка
Фьешън, кой кат’ мен.
декември 6, 2007 at 12:17 pm
днес се присъединих към вашия клуб за безчадърие. Ами как да нося детето, бурканчетата за храна, да крепя чадъра и да внимавам да не падна? Долу чадърите!