Под дъгата

Станах мама на първокласник, на който му бяха оперирали сливиците през пролетта.
Взех участие в брането на първата черешова реколта.

Качих се на кулата Снежанка, но не ми беше писано да видя гледката отгоре, заради гъстата мъгла. Разгледах отблизо Асеновата крепост, Чудните мостове и Кръстова гора.

Тренирах с едни от най-добрите български и чужди инструктори на международен фитнес фестивал в София.

Посетих Нощта на галериите и музеите в Пловдив.

Пробвах си късмета в конкурс за радиоводещи, но нямах успех. Въпреки това страхотно се забавлявах и научих много нови неща.

Бях на срещата на пловдивските блогъри. Oцелях.

Зарибих няколко човека да си направят блог. На Дарина и Съни са успешни до момента и сравнително често се ъпдейтват.

Запознах се с много хора. С някои станахме приятели.

Поднових ходенето си на театър-едно от любимите ми изкуства. Подариха ми две картини на пловдивски художници. Подарих си няколко хубави книги, които отдавна исках да прочета. Пописах малко стихове.

Хубава година беше за мен. Изпращам я с усмивка и с благодарност за всичките вълшебни и не толкова вълшебни мигове, които прекарах със семейството си.

Дано и новата година да е също толкова успешна и щастлива!

Излезнали сме да понапазарим за празниците. Настроението е приповдигнато, кесиите-развързани. Елкони, който сам трудно купува  дори чифт чорапи, този път харчи с такъв размах, че чак аз започвам да се плаша.

-Наложително ли е да ги купим? -поглеждам потресена третия чифт белезникави дънки към които той смело посяга. От личен опит знам как шопинга увлича и колко е необходимо да има някой с теб, който да те свали на земята точно преди да купиш поредния пуловер в бежов цвят.

-Хайде да ти купим нещо и на теб? -още преди да е довършил изречението съм в пробната и меря страхотен комплект от потник и ръкави, с много къдрички и секси деколте. Докато си оправям презрамките, дочувам интересен разговор между друга двойка-мъж и жена и продавачката в магазина.

-А вие  горе-долу какво си търсите? И за какъв повод?
Още преди жената да си е отворила устата, мъжът с пуфтене отговаря:
-Това дето Тя го търси, го няма в целия град. От сутринта обикаляме…

Хем ми е смешно и едвам държа да не прихна, хем ми става мъчно за горкия човечец. Опаковат ми парцалките и тръгваме. След още една обиколка когато Елкони вече почти не се вижда от торби, пакети и пакетченца, решаваме, че сме си взели коледната доза шопинг и сядаме да пием кафе, каталясали, но доволни. След малко покрай нас минават въпросната двойка с пуфтящия мъж, отново без нито една чантичка в ръце.  

Ако имахме ясна представа какво искаме, по-лесно ли щеше да ни е да намираме нещата, които търсим? В стремежа си да избере най-доброто, човек не остава ли най-често с празни ръце. Защото това, което в представите ни е съвършено и неотразимо, на практика може изобщо да не съществува. Аз не съм максималист и никога не тръгвам с идеята за “най-”. Когато избирам нещо, било то дамска чанта или съпруг, най-често не съм наясно  какво точно търся. Само знам, че когато го видя, задължително ще го позная.

Мислех да си останем вкъщи на Бъдни вечер и да я караме по-кротичко. Когато отидох да взема Наси от нашите, майка ми ме посрещна с тъга в очите. Известна с пословичната си бъбривост, тя едва отваряше уста като я питах нещо. Опитах да завържа някакъв разговор, а тя със зле прикрита горчивина ми обясни колко ядене е сготвила, че и баница с късмети е направила. “За кой всичко това, мамо?” ; “Да има, нищо не се знае…” и млъкна.

“Майко, знам че казах, че ще празнуваме отделно, но сега тази идея не ми се вижда толкова добра-вие сами и ние сами, защо не се съберем заедно?”  Изведнъж тъгата на майка ми се пръсна в мивката като празна чаша и изтече в канала. Това ми беше достатъчно да взема решение.

Пожелавам си една спокойна Бъдни вечер с много коледни чудеса и усмивки! 

Бистра от ”Движение на българските майки“  ни  разказа различни неща за хората, посетили благотворителния базар събота и неделя. В събота дошла една жена, попитала къде е кутията за дарения и пуснала вътре сто лева. Предложили да и напишат сертификат за дарение, но тя не пожелала и тихо си тръгнала.
Други пък минавали, спирали се, оглеждали сергията и вдигали рамене с думите “ами нищо не можем да си харесаме”. После продължавали по пътя си.
Трети просто искали да им развалят пари, за да се пробват на машината за вадене на плюшени играчки…

Момичетата зад сергията бяха вкочанясали от студ, но въпреки това посрещаха с усмивка всеки, който се спираше и проявяваше интерес към кампанията за набиране на средства. Голямо сърце се иска, за да се занимаваш с благотворителност. Голямо сърце и голяма душа. Тези момичета притежават и двете. Респект.

Днес трябваше да съм на работа, но не отидох. Нямам нещо неотложно, което да не може да почака до понеделник. Честит първи сняг, между впрочем! Когато вчера се прибирахме и ситните снежинки се топяха на предното стъкло на колата, обяснявах на Наси, че докато не завали истински сняг “на парцали”, няма да натрупа дебела покривка. Тази сутрин той скочи от леглото и със задоволство се провикна: “Мамо, вали сняг на парцали!”.

Снощи, докато пазарувах в Лекси за днешното гости, се сдобих с червена коледна свещ, която ще запалим довечера. Лана ще донесе домашен, прясно опечен хляб и къщата ми ще замирише на Коледа.

Наси тъкмо се прибира от вън, където правиха с махленските деца снежен човек. Подарява ми прозрачна ледена висулка, а самият той прилича на малък къс от айсберг. Бързам да го преоблека и затопля със сухи дрехи и чай.

За снощното торнадо, което помете Розенхоф ще пиша малко по-късно. Може би.

На скъпата ми С.

Тази вечер тя е прекрасна.
Прищипала е небрежно част от косата си с невидима шнола, като нарочно е оставила няколко кичура  да обрамчат продълговатото и лице. Носи огромни обеци, които се залюшват всеки път щом плисне смеха си срещу мен.

Говори разпалено през цялото време. Спира само за да отпие от виното, а пръстите и елегантно преливат в прозирността на чашата.
Лакомо преглъщам хапките щастие и я гледам. В паузите си поемам дълбоко дъх като след гмуркане. Искам да и кажа “знам за какво говориш”, като в глупавата реклама на Колдрекс. Но си мълча и се намествам по-близо до нея.  
Вади мобилния от чантата си и ми показва снимка на чернокос симпатяга.
Хубав е. Христовата възраст му придава чар и някаква суровост.

Мъжете на тази възраст приличат на онези плетеници от думи, които не можеш да прочетеш по нормалния начин. Трябва да ги погледнеш под определен ъгъл и да присвиеш леко очи, за да разгадаеш закодираното послание. И пак няма гаранция, че ще успееш. Преминали са през мелницата на много любовни битки и са изградили защитен рефлекс за оцеляване.

Поръчваме още вино и продължаваме да бъбрим.
Разказва за плановете им за посрещане на Нова година навън, в шикозен хотел, подправени от пикантната мисъл за срещата с приятелите му на които трябва да направи добро впечатление. “Просто бъди естествена”-чувам се да казвам и веднага разбирам безсмислието на думите си.

Как да бъдеш себе си с толкова химия в кръвта? Коктейл от ендорфини, от който полудяваш, качва те в небесата и едновременно те кара да гориш като в седмия кръг на Ада. Можеш да бъдеш фаталната кучка, будуващата нощем неврастеничка, пияната след първата чаша глупачка, но не и рационално мислещо същество. Не и това. Няма нужда.

Защото началото винаги е дразнещо нетърпеливо като хлапе по Коледа, алчно като иманяр намерил съкровище. Началото се ръководи от инстинкти, диви и препускащи. Късчета натурално щастие, без правила и хирургична намеса.

Прибираме се. Замаяна съм и малко ми се спи, а тя продължава да разказва.
Лека нощ, прекрасна! Макар че, едва ли…

Ако не отговарям на коментарите ви, пропускам обажданията на ГСМ-а, в ИЦЯ-то съм бизи и въобще се правя на труднодостъпна, да знаете, че не е нищо лично. Просто вече пиша и за My  Kinda.

Тази вечер докато търсех информация в мрежата за моя любим доктор, заради който бих се жертвала да се заразя с рядка и трудна за диагностициране болест, попаднах на нещо интересно. Горната песен на Massive Attack е саундтракът към филма Д-р Хаус. За мое огромно съжаление, тази песен е забранена и не се използва в сериала. До сега си мислех, че клипът не се излъчва по нашите телевизии от морално-етични съображения, заради пеещия ембрион във видеото. Излиза, че причините са чисто прагматични - неуредени авторски права. Все пак във филма звучи някаква префасонирана мелодия, която  бегло напомня оригиналния саундтрак, “Teardrop”.

Днес Бу се свърза с мен и помоли да анонсирам в блога си една благородна инициатива, която ще се проведе на 15 и 16 декември в Пловдив, София, Русе и други градове. Става дума за благотворителен коледен базар, приходите от който отиват в помощ на  деца сираци.

“На базарите ще намерите много неща, изработени от доброволци и от деца: поздравителни картички, украси за дома, плетени дрехи за бебета и деца, фини плетива, рисувана керамика и декорирани стъклени предмети, бижута и украшения и много, много други, които да подарите на близките си за празниците или с които да зарадваве себе си - а едновременно с това, да подпомогнете децата, настанени в детски домове и да донесете усмивки на лицата им!

Ето къде и кога се провеждат базарите тази година:

София 15-16 дек. МОЛ София от 10 ч.
Пловдив 15-16 дек. Търг. центрове Гранд и Екселсиор от 10ч.
Пазарджик 18 дек. Фоайе на Община Пазарджик
19 дек. Фоайе на Евроцентъра
Добрич 12-15 дек. фоайе на Младежки дом (при хубаво време пред дома)
Г. Оряховица 17 дек. Читалището
Русе 15 - 20 дек. Павилион 54 на Площад Свобода 6
Видин 13 - 14 дек. Пред СОУ “Цар Симеон Велики “ от 11 ч.”

Предколедното настроение ме завладява полека-лека. Затова снощи си купих зелен костюм, измърморих под нос  едно елфическо заклинание, пуснах си Jingle Bells и се впуснах в ритъма на танца.