София, фестивалът

Фитнес фестивалът беше интересно преживяване за мен. Досега не съм била на подобен форум и усещането,че съм част от това събитие ми донесе истинска наслада и като участник и като зрител. Имах честта и удоволствието да играя с едни от най-изявените български инструктори в лицето на Таня Лулчева, Галя Джуранова и др. както и с мастери на световно ниво като Джоан Алтисен, Хосе Мартинес и Том Вол.

Поли е писала обстойно по темата, затова ще си позволя да спестя подробностите от кухнята на феста. И без друго моето участие със скромните три тренировки беше почти символично на фона на двудневния маратон, в който другите издържаха геройски до края. Както се казва другия път повече.

Искам да споделя нещата, които ми направиха впечатление, като предварително заявявам своята субективност. Това е личната ми позиция в личния ми блог и на абсолютно никой не дължа обяснение по въпроса.

Безспорно чуждите инструктори избиха рибата. В това две мнения няма. Успях да играя степ аеробика с Хосе Мартинес, като в случая употребявам глагола “играя” много условно. Хореографията му беше доста завъртяна и макар,че хванах тук-там стъпките, не можах да се отпусна и да играя с кеф. Местих се на два пъти със степа, което вероятно беше грешката ми. Аеробиката е като киното-изтървеш ли началото, изпускаш целия филм.

Моят фаворит, а както разбирам и на голяма част от дамската аудитория, е Джоан Алтисен. Тоя човек е създаден да бъде инструктор. Още с началните си стъпки ми влезе под кожата. Въпреки, че играех за първи път при него, интуитивно усещах как мога да повторя абсолютно всяко негово движение без да се замислям. Увлече ме не само с перфектната си хореография, но и с рядко срещан при спортистите артистизъм и необикновено чувство за хумор. Да беше казал “lets fly together”, сигурна съм, щяхме да отлепим от земята към една педя.

Тогава не се замислих много защо този инструктор ми допадна толкова като стил и излъчване. Защо ми беше толкова приятно да играя с него и нещата ми се получиха без проблем. После осъзнах, че това е нашата Таня Лулчева, нашата всеотдайна инструкторка, само че в мъжки образ. И тогава всичко си дойде на мястото.

Колко пъти съм отивала на тренировка смазана, без настроение и желание за игра, а тя винаги успява да ме накара да забравя за всичко и да скачам като луда. Колкото и да ми е криво и целият свят да е в заговор срещу мен, не мога да не се ухиля като видя заразителната и усмивка.

Зародиха се някои спорове за това кой е по-по-най сред бг инструкторите. Лично за мен това е абсолютно безпредметен въпрос. Естествено, че най-добрият инструктор е този, който успява да те накара да се отпуснеш и да се забавляваш, но и този който не спира да те изненадва всеки път с нови и различни комбинации и дава всичко от себе си. Този, който те кара да “гориш” в играта и да чакаш с нетърпение всяка следваща тренировка години наред. Имам честта да тренирам при такъв инструктор и не бих го заменила с никой друг, та бил той и Джоан Алтисен.

Казва се Таня и аз я обожавам.