ноември 19, 2007
“Любовта ми към метафизичното и сюрреализма ме подсетиха, докато рисувам последната буква от кирилицата, да репликирам известната творба на Рене Магрит “L’usage de la parole” (1928-1929). В средата под голямата буква, на самия хоризонт е нейният средновековен прототип. А небето, рибите, облаците, безвремието могат да се видят и усетят в пловдивското лято”.
Димитър Келбечев е един от пловдивските художници, който участва в полиптиха “Кирилицата” като нарисува по неповторим начин своето виждане за буква “Я”.
Картината му “Малката русалка” виси на една от стените в хола и всеки път щом я погледна, в мен се завихря водовъртеж от емоции. Всеки път се загубвам в тази картина, търсейки скритото послание на автора. За Келбечев казват, че в черно-белите си графики вплита не истински случки, хора и и събития, а просто рисува сънищата си. Как се разплита нишката на един чужд сън? Та аз дори собствените си не проумявам…
И тази вечер, както си готвих пилешка супа с фиде, получих един доста подранил коледен подарък: нова картина на Келбечев, озаглавена “Щастието”.
Благодаря ти, Дядо Коледа!
ноември 20, 2007 at 8:23 pm
Димитър Келбечев ми е съсед и приятел и е може би един от най-талантливите съвременни пловдивски, а защо не и Български художници.
Картината “Щастието” е част от трилогия, и доколкото си спомням първата картина е “Колелото на щастието”, втората е “Колесницата на щастието” (която имам аз) и третата е “Щастието”.Тези графики са отпечатъци от плоча по класическата технология “офорт” по която са работили и старите майстори.
От няколко години насам обаче, Келбечев е загърбил графиката и рисува само живопис.
ноември 21, 2007 at 10:25 am
Много талантлив художник, наистина. Аз не разбирам нищо от изобразително изкуство, но неговите картини определено ме докосват.