Луд ден. Обичам такива ненормални дни, когато всичко тръгва с главата надолу и те повлича в някакъв безумен ритъм. Задачите те затрупват като първия софийски сняг, междувременно получаваш одобрение за още една работа.

Обаждат се, за да те поканят на рожден ден и крадеш от обедната си почивка, за да не пропуснеш тренировка. Заклещваш се между две коли и отстрани изглежда сякаш някой те е спуснал отгоре с кран.

Почти на косъм пукаш гумата, до болка опряна в бордюра. Разкарваш напразно любимия, който си зарязва работата и хуква като един  рицар в бляскави доспехи да те спасява, макар че не е имало нужда от подобна грижа.

После, въпреки идиотската ти постъпка, ти пожелава хубав ден и те изпраща с усмивка. А на теб ти идва да го задушиш от целувки още тук, на улицата.                    И го правиш.

След това по обратния път към службата няма задръстване и всички светофари светят зелено. И е топло, топло.

Понеделник ли казахте? :)