Наближава голямото събитие.

От близо два месеца Таня, инструкторката ни по аеробика, ни подготвя за фитфестивала, който ще се проведе за втори път в София. Нейният ентусиазъм запали у нас желание да  се представим на ниво. 

Комбинациите стават все по-сложни. Аеробиката, която играем в момента, вече няма нищо общо с аеробиката от преди 4-5 години, когато кръстосаната стъпка се смяташе за абсолютен връх в хореографията на дадено съчетание. Подскоците и бягането на място все повече се избягват, заради опасността от износване на ставите в един по-късен етап на спортуване след 40 годишна възраст.

Сравнително новите стилове-денс, фънк, афро и дори хип-хоп аеробика наложиха една различна визия на този спорт, който става все по-танцувален и забавен и все по-малко силов. Отдавна вече не отивам в залата с мисълта да отслабвам. За мен това си е абсолютно забавление и напълно безвреден антидепресант.

Не на последно място е страхотната форма, която поддържам без много усилия и диети. За нищо на света не бих се лишила от удоволствието от храненето. Хапвам си от всичко без да се ограничавам. Освен това съм  генетично предразположена към пълнеене. Като прибавим и заседналият ми начин на живот се очаква да  приличам на някаква безформена буца лой. За мое щастие(предполагам и това на мъжа ми :) ) две-три тренировки седмично неутрализират  този коктейл от анти фактори и ме зареждат с много положителни емоции.

Не знам защо, но аеробиката в България не е много разпространена сред мъжкото съсловие, за разлика от тенденциите на запад. На фитфестивала ще направят своите демонстрации основно инструктори мъже от чужбина. При нас си нямаме дори един за цвят. Много се пробваха, но нещо не намериха смисъл. Застрашени  се почувстваха в такава доминиращо дамска среда ли, не разбрах. :)

Това започва да прилича на ода за аеробиката, затова ще спра до тук, като само последно ще апелирам към всички, които четат блога: Спортувайте! Не на масата или пред ТВ-то, а в залата, в кварталната градинка или вкъщи пред огледалото. Хубаво е.