Дълги години съм живяла в непосредствена близост до циганската махала. Не един и два пъти съм срещала съчувствените погледи на приятели и познати при споменаването на квартала от който съм. Почти до навършване на пълнолетие имах вечерен час и знаех, че ако не го спазя, родителите ми сериозно ще се притеснят.
Въпреки това като деца често ходехме в махалата да си купуваме слънчоглед. Дебелата циганка вадеше тавата от фурната и ни го сипваше с чашка направо по джобовете, топъл и едър-най-вкусният слънчоглед, който някога съм опитвала. И в училище имах съученичка от ромски произход. Казваше се Наталия. Помня, че пееше хубаво, научи ни на няколко цигански песни, но така и не завърши осми клас, омъжи се. Жива и здрава да е, сигурно вече има и внуци.
Отдавна не живея в този квартал. Не ме будят в неделя сутрин писъците на зурните от тридневните цигански сватби. Не ми представлява проблем и късното прибиране след някое събиране с приятелки навън. Родителите ми, обаче, все още живеят там, а аз като една примерна дъщеря, често им ходя на гости.
По думите им нещата там са се променили, но не към добро.
И когато вчера те отидоха да пуснат своя глас за кандидата на Герб, не го направиха от любов към БатеБойковата партия, а чисто и просто заявиха своя отрицателен вот на кандидата за кмет от ДПС в Изгрев.
Правата и свободите са наистина хубаво нещо, но редом с тях вървят и една върволица задължения и отговорности, независимо от това към кой етнос принадлежиш или каква религия изповядваш. Плащането на сметките за ток и вода са последното нещо в списъка. Най-важна е отговорността пред собствените ни деца. Негативният вот срещу ДПС е не срещу самата партия, а срещу тази безотговорна част от нейния електорат, която счита, че с биологичното създаване на детето се изчерпват и задълженията към него. Може ли човек, който е безотговорен към собствените си деца да бъде политически адекватен и да определя бъдещето на нашите деца?! Може, но дали е редно.
Сега хлапетата също ходят в махалата , но за съжаление, вече не за слънчоглед.
ноември 5, 2007 at 6:34 pm
Аз съм от този квартал.. Не знаех, кой ни е управлявал до сега. Радвам се, че е спечелил българин изборите.. Дано се оправи малко положението..
ноември 5, 2007 at 9:30 pm
Всъщност кандидатът от ДПС за район “Източен” е българин, но това няма голямо значение когато се обслужват антибългарски интереси. В крайна сметка щом живеем в България, не трябва да забравяме, че преди всичко сме българи.
ноември 6, 2007 at 5:28 am
Не става въпрос само за безотговорността към децата, макар че и това, разбира се, е един от факторите. Проблемът, т.е. сблъсъкът с ДПС е на едно широко културно равнище, което има своите наслагвания в исторически, икономически, че дори и социален план.
Според мен самите етнически различни от нас привърженици на ДПС не са основният проблем. Проблемът е в това, че една малка клика от тях си позволява показно да демонстрира, че е завзела много важни лостове на властта…
ноември 6, 2007 at 7:30 am
Съмнявам се, че Тотев нещо ще промени. Но пък да не губим надежда. Това тридесет и една годишно момче сега има много работа, при това високорискова. Живея в Тракия, но до двадесетгодишната си възраст съм живяла, пяла и мечтала в този квартал. На времето не беше толкова опасно, мръсно и неприятно. Без никакво притеснение са качвах в десет вечерта в такси шофирано от циганин, отивайки на дискотека. От 2002г. насам обаче се осмелих да си покажа носа извън дома на родителите ми, точно два пъти. Първият път се оказа,че нямам ключ и не мога да се прибера в къщи, с двете деца и напазарувани ръце. Реших да се прибера при майка ми, която живее на 20 мин път от Тракия, от другата страна на ботаническата градина. По пътя бях нападната и обрана. Никога няма да забравя този кошмар. От тогава крака не ми стъпваше по улиците на изгрев. До едно гости у майка ми пак, когато и двете деца ревнаха неистово за близалка и аз ща не ща тръгнах. Оставих си чантата в къщи, свалих златото и боязливо се задвижих до най-близката лафка. На пет-шест крачки от входа, един циганин ми заши такъв шамар, че звездички ми се привидяха. При това около мен имаше съседи, но не реагираха. Ревнах от обида, нищо не ми взе. Но в един момент загрях, че всъщност той се опита да ми откъсне обицата… От тогава без придружител, мъж, не излизам в този квартал. Като ходя на гости у майка ми, слизам от таксито, и после обратно в таксито. А колко хубави времена бяха преди, и как съм си защитавала квартала когато някой започне да го обижда, и циганите съм защитавала, и приятели цигани съм имала. Но вече не е така…