Вчера както се обличах,
за да ида да гласувам,
сетих се за най-любимата ми блуза
в гардероба, на последната лавица.
И желание непреодолимо
завладя ме из основи
точно с тази моя дреха
в изборния ден да се разходя.
И нали съм си припряна
-много много не му мисля-
колко му е в бързината вместо стълба
рафта горен да използвам.
Стъпвам смело и се протягам,
набелязаната цел да стигна,
но уви високо е, не става
(тези пет сантима, дето все не ми достигат!)
И вместо доволна и щастлива
от успеха на мисията трудноизпълнима,
литвам към земята с крясък,
а шкафът на парчета се разбива.
Как сега до урните да ида
като си раних крачето?
Седнах и плаках горчиво
цяялата неделя. :)