Поредната безсънна майчинска нощ. Детето ми не е добре. Материализираният кошмар на всяка майка. Как да го утеша, като самата аз съм неутешима. От усещането за безсилие ми се вие свят. Гледам да не прочете в очите ми колко ме е страх. Милвам горещото му челце и му говоря, а той се унася в трескав сън. Бълнува несвързано.
Като сянка пълзя до тоалетната и обратно. Дано не се събуди в тези няколко минути когато не съм до него.
А как ми се спи. Искам само да легна и да спя непробудно, докато тъпата болка в слепоочието изчезне напълно.
Разсъмва се…
октомври 26, 2007
октомври 26, 2007 at 12:17 pm
Припомняш моите хлапета как бяха като съвсем малки. В трудни мигове се създават най-важните връзки между родител и дете.
Ще ти разкажа нещо разведряващо. Измислихме с жена ми следния интересен за децата начин за сваляне на температура. Слагаш му мокра кърпа на челото и му даваш в ръката сешоар. Пуска си го и се кефи, а температурата му доста пада.
октомври 26, 2007 at 12:56 pm
Какво му има на младежа? Грип?
Да ти кажа едно наистина изпитано срество против висока температура. Пробвай, а като минимум поне няма да навредеи, стига детето да не е алергично към малини.
Правиш, значи, чай, и както е топъл, вместо мед или захар в него разбървакш лъжица малиново сладко. Даваш го на човека да го изпие и скоро след това темепратурата спада до нормални граници
Опитай 
октомври 26, 2007 at 1:01 pm
Съжалявам, скъпа! Дано Наско се оправи бързо! Стискам палци!
октомври 26, 2007 at 1:20 pm
Стискам палци Наско да оздравява бързо!
октомври 26, 2007 at 1:35 pm
@Марин, Марфа: Благодаря за интересните и нестандартни съвети. По-големият проблем беше повръщането и обезводняването. Цяла нощ се борихме с това, като едва на сутринта успяхме да го овладеем напълно с Вомитушел свещички-безотказни са. Температурата е в границите на поносимите 37,5 и дано не се налага да прилагам съветите ви на практика.
@Sunny,Bistra: Вече е по-добре.
октомври 26, 2007 at 2:04 pm
и какво всъщност е било? Грип ли? милото Насенце – да го цункаш от мен.
октомври 26, 2007 at 2:51 pm
Ох,ох, оо-о-о-о-х. Може да не е грип, а просто настинка. Ние от фамилията всичките са изредихме. Сутрин е много студено, на обяд е топло и сладура не се сеща как да се облече. Ох, на леля миличкото… Всъщност той така почиства натрупалите се токсини.
октомври 26, 2007 at 3:08 pm
Абе хора… толкоз охкане… за една настинка?
Верно, гадно е, но той животът си е гаден. Ще си мине и тая настинка по реда и пак ще търчи като щуро хлапето. Вие се изредихте да охкате тук, LOL!
Вери, верно лошо да е болно, но ще се оправи. Ти успя ли да се наспиш?
октомври 26, 2007 at 4:44 pm
Дончо, съмнявам се че можеш да разбереш едно такова майчинско чувство. Съмнявам се, че някога се прекарвал 24 без сън, ултрапритеснен, и изпитващ вина за това което се случва. Така, че ни остави да си поохкаме. Така, като си кажем каквото ни е, ни става по-леко. И когато болката е споделена също.
А представяш ли си да имаш още едно, което да прихване от първото – пълен дубъл на кошмара!
октомври 26, 2007 at 4:45 pm
@Дончо: Не бих нарекла коментиралите тук просто “хора”. Те са мои приятелки, които са изразили загриженост и съпричастност за състоянието на детето, няма лошо. Вероятно аз съм виновна със стряскащия тон в поста си, но след тежката нощ, се чувствах на края на физическите и психическите си възможности. Естествено, че ще се оправи и че аз ще наспя и ще има вероятно още много такива нощи, но това не пречи да споделяме чувствата си, нали.