За днес си избрах тъмносив кариран панталон и лек бледолилав пуловер.
Гладя панталона, а пръстите ми галят плата в унесена нежност. Ютията се плъзга като разтопено масло по филия препечен хляб. Всяка гънка се обработва старателно до пълното и премахване. Някои са много упорити- пресирам ги с цялата тежест на тялото си, но те остават, дълбоко вкоренени в материята. Отказвам се. Махам с ръка и дърпам с рязък жест щепсела на ютията. Обличам още топлия панталон и той с утеха ме обгръща в меката си уютност.
Някои гънки просто остават. Колкото и да се опитваме да ги заличим. Вече съм голямо момиче и е крайно време да приема този факт и да пазя енергията си за постижими неща. Химерите са демоде.
Завъртам се пред огледалото и доволно се фръцвам. Панталонът ми стои страхотно.