Дълго се чудех дали да пиша пост за кметските избори в Пловдив. Като пловдивчанка, родена и живяла в този град цял живот, искам нещата тук да вървят. Искам младите и кадърни хора да останат тук, а не да мигрират към столицата. Искам да мога да запиша детето си в детска градина не още преди да се е родило, а когато му дойде времето. Искам като изляза на разходка по Главната, кошчетата да не преливат от боклук, “защото е неделя”. Искам като шофирам да си гледам пътя, а не да мисля как да заобиколя поредната дупка с размерите на кратер в асфалта, без да предизвикам ПТП. Ако може и като ходя в данъчното, там да работят всичките пет гишета, за да не чакам сума време за един подпис и печат, всичко щеше да е просто перфектно. Ей на, такива нормални неща искам. Затова за мен е важно кой ще управлява града следващите няколко години и ще се опита да изпълни тези мои простички желания.
Ето ги и тримата основни кандидати за кмет на Пловдив според статистическите проучвания: Николай Караиванов, Славчо Атанасов и Захари Георгиев.
Николай Караиванов е представител на Десния Алианс в Пловдив. В момента е общински съветник от СДС в Пловдивската община. Гледах го в няколко дебата с основните му конкуренти и въпреки сериозното му излъчване, той спечели симпатиите ми. Противостоеше с хладна сдържаност и железни аргументи на прекалено емоционалното поведение на Славчо Атанасов.
За Славчо Атанасов мога да кажа, че е настоящ кмет на район Тракия и на тези избори го подкрепят ВМРО и Герб. Само да спомена, че Славчо беше избран на миналите избори като кандидат от листата на СДС. За мен лично той е политически помияр. Много ми се иска да използвам и по-силна дума, но ще се въздържа от уважение към хората, които четат блога ми. Освен всичко останало този човек, който дори не е родом от Пловдив, през целия си мандат е практикувал адвокатската си професия, което се води нарушение и със сигурност е било в ущърб на жителите на Район Тракия.
Захари Георгиев е вечният кандидат-кмет на Пловдив. Предизвиква усмивка с външната прилика с мистър Бийн, но дотам. Като представител на БСП и левите убеждения, директно отпада от личната ми класация за бъдещ градоначалник.
Много ми се иска битката за Пловдив да спечели достоен човек, който милее за града и хората в него. Искам като го срещна на Главната, да ми се прииска да му стисна ръката или поне да му се усмихна широко. Искам.
Искам, искам и все така заспивам.
октомври 22, 2007 at 9:54 am
Въпреки, че се опитвам да се сдържа, не мога да не откликна на тази предизвикателна тема. Първо Славчо не е издигнат от СДС, а е кмет на Тракия в резултат на споразумение между СДС и ВМРО, в което се разбират ВМРО да подкрепи СДС на балотажа преди четири години. После този човек ми е бил работодател и смея да твърдя, че е доста свестен. А това, че предците му не са родом от Пловдив, че то 95% са бивши с…ни в това число и аз. Приветствам го с това, че иска да върне патриотичния дух в българското общество, защото ценностите ни наистина започнаха да се губят. Още повече, че вече сме в Европейския съюз и точно заради това имаме остра нужда от запазване на българската автентичност и дух.
В интерес на истината аз също бях за синята идея. Няма да забравя, че ходих да викам по митинги бременна в осмия месец през 1997г. Няма да забравя и първата синя победа на 19 април 1997г., защото започнах да раждам точно в тази нощ и разгеле родих на 20-ти. И гласувах лазейки, защото вече имах контракции. И какво – в един момент не ми беше ясно тъмно синя ли съм или светло синя и каква е точно разликата и защо трябваше да загърбим този необятен и гладен пазар Русия. И други разни разочарования…
октомври 22, 2007 at 10:07 am
@Павлето: Уважавам позицията ти, но не мога да разбера защо след като Десният Алианс казаха, че ще го подкрепят и той беше ок с това, в един момент като дойде примамлива оферта от ББ, Славчо обърна лопатата към Герб? Много е лесно да си силен със силните на деня. Дали е коректно, обаче?
октомври 22, 2007 at 10:15 am
Само са казали и нищо не са подписали. Пък и Славчо и обкръжение никога не са били ок с това, поне не и в последната година. А на мен ми е интересно, защо тъмносиният Спас Гърневски показа на всички, че може да се отмята както си иска от подписани свои декларации и думи, след като в зала “Съединение” се разписа пред медии и изписа дузина красиви и подходящи думи, че ще подкрепи Славчо. Значи ли това, че преди да вземе важни решения не проучва обстановката и хората, като казва че малко по-късно му станало ясно за какъв човек ставало дума. Така си мисля, че не Славчо се отметна от дясното, а дясното се отметна от него.
октомври 22, 2007 at 11:11 am
Извинявай, не исках да бъда рязка, ама нали съм си емоционална… Хай, наздраве по кръчмарски!
октомври 22, 2007 at 12:35 pm
Ооо, споко, дарлинг.
Не може всички да имаме еднакви политически възгледи. Най-малкото ще ни е крайно скучно.
Темата е отворена и всеки, който желае, може да остави коментар, стига да е в рамките на добрия тон.
октомври 22, 2007 at 2:24 pm
Да кажа какво съм решил, пък …
За кмет и листа – Караиванов и СДС,
за рaйонен кмет(централен) – мъгла.
октомври 22, 2007 at 2:57 pm
Как искате ДСБ да подкрепи човек, които каза, че се гордее, че е учил за политически офицер? Днес въпросният Славчо каза, че по време на неговия мандат като кмет е построил 12 километра тротоари. Простата сметка показва, че това са 15 метра на ден – много неефективно…
октомври 22, 2007 at 3:21 pm
Е, Славчо не е правил само това. Аз понеже съм тракийка много добре виждам какво е направил.
октомври 22, 2007 at 4:37 pm
@Стойчо: Жоро Титюков не е лош, пък сме били и съученици с него, познавам го лично. Млад, амбициозен и нахъсан, още като зам.кмет вършеше почти цялата работа на Дяков.
@Димитър: И аз го чух това за тротоарите и ме напуши на смях, толкова ли нямаше с какво по-стойностно да се похвали?
октомври 23, 2007 at 1:54 pm
А нали всички знаете с какво се занимаваха т.нар.”политически офицери” в казармата?
С доноси, тормоз над войниците, промиване на мозъци и т.н. Страшна гордост, няма що….
октомври 23, 2007 at 3:35 pm
Да се изкажа и аз на микрофоня
Мен пък Славчо ме кефи. Аз преди живеех в Тракия и сега като ми се случи да отида там по работа не мога да позная квартала. 5м, 10м тротоар…То на сметки е лесно, ама ти, Димитре, колко метра тротоар си наредил през живота си…И аз нито един, ама баща ми има строителна фирма и казва, че 15м на ден са си добро постижение.
И тъй като аз пък никога не съм била ни синя, ни червена, ни никаква, хич не ми дреме за синята, пембената или квато там идея продават. То е ясно, че всичко е игра, ами дано докато обгрижват себе си и семействата си намерят време да направят нещо и за града.
А най-важното, с което ме спечели Славчо Христов – за раждането на сина ми получих поздравителна картичка от него, защото по регистрация се водя, че живея в Тракия. То какво му трябва на човека, топла дума…Извода ми обаче е, че Славчо е стратег – грижи се за имиджа си и води предизборната си кампания от рано
И Митко, не, не всички знаем с какво са се занимавали политическите офицери в казармата. Не сме ходили, пък на маса общо взето мъжете разказвате повече за Падни-Стани и ей такива работи
октомври 24, 2007 at 5:15 am
@Bistra: Кой е Славчо Христов?
Много хубаво, че се е грижил човекът за поверения му район, но и парите за благоустройства не са паднали от небето, все пак. Те идват от т.н. “синя” община.
октомври 24, 2007 at 8:32 am
А, ето най-после стана ясно защо Славчо Атанасов не е направил повече от колкото е направил. Ами синята община му взе париците от гаражите и е направено точно толкова колкото му пускат. И винаги съм била изумявана от охотата, с която критикуваме включая и себе си, без да са ни ясни нещата от кухнята, кой на кого дава, и кой на кого трябва да се наведе за да направи някви метри тротоари. Мисля си, че човек има право да критикува ако е по-добрия в играта, тя му е ясна, и има действително по-добро решение на проблемите и вземе та се опита да ги осъществи. Не е лесно да те вее вятър от вси страни…
октомври 24, 2007 at 8:57 am
Напротив, Павле, тук не съм съгласна. Един човек, който се е прежалил да влезе в политиката, трябва да е готов да търпи най-вече критики. Политиците и без друго си правят каквото искат, та ако спрем и да ги критикуваме, хептен ще я подкарат през просото.
октомври 24, 2007 at 8:38 pm
Хайде сега да Ви разкажа някои неща….
Първо за да си учил за политически офицер по “бай Тошово” време, ти проверяваха и майчиното мляко за това дали си благонадежден….демек дали си от пролетарско семейство и дали някой от родителите ти е член на БКП.
Второ, още от 1-ви курс си вербуван за доносник ( все пак уччиш за политически офицер – основна дейност да е учиш да клеветиш другите…) и си донасял за колегите си…кой кога е пил бира, кой не си е оправил леглото или кой има порно списание и т.н.
Трето за да не те обявят за доносник….значи си все още действащ…демек служиш на старите си господари.
Четвърто….изглежда ми Славчо Атанасов – простоват, удобен и най-важното “послушен”…идеалнят кандидат на коалициаята “МВРО” в Пловдив…
октомври 25, 2007 at 6:40 am
По онова време ти проверяваха и майчиното мляко дори ако искаш да дишаш. Питам на кои къде успели или къде неуспели политици родителите им или самите те не са били принудени, изнудвани или къде доброволно членове на БКП. По това време или си от БКП или си аутсайдер. И ако си спомняш за всеки от нас се пишеше характеристика, която задължително трябваше да започва с ” …произхожда от бедно работническо семейство”.
Второ – доностник можеш да бъдеш и без да си учил във Военна академия. На някой им извира отвътре.
Трето – понякога се случва така, че крадците викат “Дръжте крадеца!”
октомври 25, 2007 at 8:13 pm
@Вера: Е, Вера, явно не ме кефи чак толкова Славчо, че да му запомня и името