октомври 19, 2007
Дънките са нещо непреходно и вечно. Както се казва в ненаписаната още модна библия: ”по дънките ще ги познаете”.
В гардероба си имам най-малко 10 чифта. Любимият ми е тъмно син чарлстон, с две кожени вертикални ленти отпред на всеки крачол. Напоследък търся удобството на по-широките модели, защото в тези тесните, тип цигара, се чувствам като скумрия увита във фолио. Обожавам също така и дънките във винтидж стил и признавам най-чистосърдечно, че особено в крехка тинейджърска възраст съм прибягвала често до употребата на ножица, бръснарски ножчета, тухла, белина и т.н. с цел изкуствено състаряване на някой безличен, нов чифт дънки. Единствено баща ми не дооценяваше таланта ми на дизайнер, но какво ли разбира той от стил и модни течения?
А като си помисли човек, че в началото са били най-обикновено работно облекло…
октомври 19, 2007 at 1:29 pm
Дядо ми, Бог да го прости, се вбесяваше като ходех с дънки. Според него такива “дочени гащи” носели работниците във фабриката на баща му
Така и не успя да се примири 
октомври 19, 2007 at 3:26 pm
И аз имам доста дънки, но от година насам повече се зарибявам по ярките панталони
И никога не съм си състарявала изкуствено дънките, а напротив - чудя се как да им удължа живота.