През лятото понякога ходим на излет край Храбринската река. Това е на има-няма двайсетина километра от Пловдив. Барбекюто, едно одеяло и малко провизии са идеалните предпоставки за няколко часа приятно изкарване на чист въздух, далеч от градската суета. Едно малко бягство от задъханото ни ежедневие, с което да заредим батериите за новата работна седмица. Хората знаят тези места и ходят там-по двойки, на групи, с деца и без деца. Лежат под дебелите сенки, ядат, пият, газят в реката и после си тръгват. А след тях остава миризмата на овъглено месо и камарите боклук. Много боклук навсякъде. Контейнери за отпадъци насред гората няма, затова струпват боклуците на една купчина и ги оставят там да гният и вятърът да ги разпилява измежду дърветата.
За какво пиша всичко това? Днес, 15 октомври е Blog Action Day и блогери от цял свят се обединяват около един важен за съвременното общество проблем-околната среда и нейното опазване. Затова реших да опиша какво правя аз и моето семейство на дело в тази посока. Защото не думите са важни, а делата, както се казва в дебелите книги.
Когато ние ходим на излет в гората, на тръгване винаги си взимаме боклуците с нас. Като ни видят колко сме старателни в действията си, нашите приятели правят същото. Предполагам, че следващия път приятелите на нашите приятели също ще изберат да си върнат обратно отпадъците, вместо да ги зарежат насред гората. Не палим огън, а си носим барбекю с чувалче дървени въглища. Паленето на огън в гората и чупенето на клони или кора от дърветата ми изглежда равносилно на престъпление. Не желая да ставам престъпник спрямо гората, която е толкова гостоприемна към нас, въпреки безцеремонното ни нашествие.
Интуитивно всички усещаме кой е правилният начин, но по една или друга причина сме го забравили. Трябва просто някой да ни го припомни и всичко ще си дойде на мястото.
