Елкони снощи разправя една история от детството си, на която се смяхме до сълзи.
Да е бил някъде 4-5 клас. Прибрал се един ден от училище и решил сам да си направи крем карамел.
Сипал в дълбок съд мляко, извадил от хладилника няколко яйца и започнал едно по едно да ги счупва. Първото яйце било ОК, второто също, третото обаче се оказало сварено. Понеже не бил наясно в какво точно състояние трябва да са яйцата, той продължил невъзмутимо дейността си. Накрая взел една вилица и намачкал всички яйца в купата докато придобили някаква относително гладка консистентност. Разсипал сместта в алуминиеви купички и тъкмо се канел да ги мята във фурната, когато се появила леля му и секнала кулинарния му ентусиазъм.
Децата готвят с въображение и невероятен размах, рецепти не са им нужни. Ако ги оставим да се развихрят, те могат да създадат невероятни кулинарни шедьоври. 
Сигурна съм, че всеки може да разкаже подобна забавна история от детството си, така че ще се радвам, ако споделите.
октомври 5, 2007 at 10:23 am
защо не пробва пак. може да се получи нещо интересно
октомври 5, 2007 at 10:52 am
А в наше село – аналогичен случай
)
Баба ми обичаше да разказва историята, как един ден била някъде извън къщи, минал яйчарят да изкупува яйца и дядо ми продал яйцата в панера, както според него го била инструктирала баба ми. Явно е слушал с половин ухо, защото яйцата в панера били сварени, а онези за продажба били прибрани в шкафа.
Представяш ли си да са същите!
октомври 5, 2007 at 11:17 am
С моя приятелка като деца решихме да си направим шоколад. За целта купихме шоколади
Фин млечен, поне пет, и ги сложихме в една тенджера на котлона, заедно с мляко, още какао, вода и захар. Те се разтопиха и бяхме доволни, но решихме да изчакаме сместа да се сгъсти.
После забравихме.
След около час тенджерата беше леко залепнала за котлона, а печката и кухнята бяха в ужасно състояние, защото цялата смес беше изпълзяла и се беше размазала докъдето може.
Изчистихме всичко да блясък за по малко от час и понеже се вдъхновихме продължихме и с другите стаи в апартамента. Най-интересното, че успяхме да лъснем тенджерата като нова.
Вечерта, когато майка й се прибрала – ахнала. Къщата свети, а приятелката ми загадъчно мълчи.:-)
октомври 5, 2007 at 11:29 am
Ами на мен всъщност първият ми опит беше с една доста сносна руска салата, Което беше странно, защото руска салата проядох едва преди няколко години. Но пък всички, които тогава ядоха от салатата, много ме похвалиха
И си изядоха всичко и даже нищо не им стана! 
октомври 5, 2007 at 12:16 pm
@Емин Бей: Като какво например?
@marsian: хехе, а можеше просто да си изядете финия млечен.
@Marfa: Моят първи опит беше свързан с някакъв кекс, който изгоря отвън, а отвътре остана полусуров. Всички ядоха и даже ме похвалиха накрая, макар и с половин уста.
октомври 5, 2007 at 1:29 pm
Ние правихме с една приятелка кекс, в алуминиева (или подобен материал) тавичка. Имаше много приятен зелен цвят от окисляването на яйцата…
октомври 5, 2007 at 3:24 pm
Синът ми готви от малък ( 3 клас) – печени пилета, баници … А напоследък (вече в 8 клас)всеки ден – пиле с ориз
октомври 5, 2007 at 7:15 pm
Внучката,ІХ клас ми подари за ЧРД на 30.9 т.г. добуш торта. Наплавила я сама с подсказка по телефона от майка си.Много хубава и ми напомни за най-хубавите торти от сладкарницата на Балкантурист на ул. Стамболийски, до административния вход на Шератон.
октомври 6, 2007 at 5:13 pm
Много яка история, мерси
Разсмя ме от сърце…
октомври 6, 2007 at 8:18 pm
За мен идеал за жена е да може да “готви” поне сандвичи, но като чета тези деца какво могат се замислям дали да не си променя идеалите
Е някои опити са били неуспешни, но важен е самият опит
октомври 6, 2007 at 9:15 pm
Първият ми опит беше с пържени картофки. Само дето бях забравил да сложа олио в тавата и беше доста трудно бъркането, да не говорим за яденето.
Цял ден мислих къде ми е бил проблема, докато майка ми не каза какво съм пропуснал.
октомври 14, 2007 at 4:27 pm
Понеже аз все още съм си дете – ще разкажа една история от близкото минало. Значи събота е – децата съм ги пратила навън заедно с баща им да ги пази. А аз както винаги съм дежурна за осигуряване на семейният обяд – готвя агнешко, което съм разфасовала и ще запържвам. Едновременно с това чета за слабата капитализация и отражението му в данъчната декларация, от този член на онзи член, от този коментар на онзи коментар, пък примера и понеже една от фирмите имаше заеми от Турция между свързани лица и тази информация живо ми е нужна чета, та пушек се вдига. И наистина по едно време ми замириса, но не люляка. И о, вси светии сетих се…че готвя. Отварям вратата на хола и през облак лепкав дим започнах да търся вратата на кухнята, от там към печката. И понеже паниката беше повече, телефона звънеше и на вратата и на телефона и на GSM -а от съседи и от мъжа ми, които си мислят, че става пожар, аз със цялата си интелигенция взех остатъците от тенджерата и право на мивката със студена вода… и бум, черен облак се разстели по мен, цялата кухня и дори дрехите в гардероба в спалнята смърдяха въпреки, че стаята е през две преходни врати.
И това няколко месеца след като сме направили ремонт на жилището.
Агнешко в този ден не ядохме и още доста време след това.
Е, на това се вика “ЗАГОРИ ТЕНДЖЕРА!”
октомври 15, 2007 at 7:42 am
Хахахаха, ей, ще ме умориш някой път!
Бе то да ти призная, аз също съм правила пожар вкъщи, още Насето като беше бебе. Олиото на котлона, а мъника реве та се къса в другата стая. Зарязвам олиото, естествено и търча да видя защо плаче скъпоценността на мама. През това време олиото лумва и подпалва аспиратора. Аз, нали много филми гледам, втурвам се с хавлията за ръце и потушавам огъня. Луда работа! После три дни и три нощи съм бърсала чернилка и олио. Ама, то така-един акъл за какво по-напредю?!
октомври 15, 2007 at 10:23 am
@ladyvera: То хубаво, че не си се “сетила” да му лиснеш една кана студена вода… че да угасиш огъня. Така си се разминала само с търкането и с нови хавлии, докато иначе можеше още да имаш белези…
октомври 17, 2007 at 3:02 pm
Един ден реших да готвя мусака от тиквички. Старах се, рязах, стъргах, бърках, пекох … и резултата беше мусака от тиквички с вкус на вестник. И какво направих, от фурната направо в кофата.
))
Какво да се прави, има такива дни, в които не върви, но не съм се отказала да експериментирам
октомври 17, 2007 at 5:59 pm
Потвърждавам! Помня, и вероятно винаги ще помня тази “мусака”. Имаше вкус точно на “24 фаса” от Блъсково време.
Да е жива и здрава Веси, ядохме нещо друго
август 20, 2008 at 7:34 am
ladyvera казва:
октомври 15, 2007 at 7:42 am
Хахахаха, ей, ще ме умориш някой път!
Бе то да ти призная, аз също съм правила пожар вкъщи, още Насето като беше бебе. Олиото на котлона, а мъника реве та се къса в другата стая. Зарязвам олиото, естествено и търча да видя защо плаче скъпоценността на мама. През това време олиото лумва и подпалва аспиратора. Аз, нали много филми гледам, втурвам се с хавлията за ръце и потушавам огъня. Луда работа! После три дни и три нощи съм бърсала чернилка и олио. Ама, то така-един акъл за какво по-напредю?!
Мама един ден като беше бебе брат ми той също така се разплака и тя хукна и забрави олиото и като пламнааааа малелеее – цялата кухня стана черна направо лошо и стана не мойа да се почисти че се наложи да боядисаме отгоре направо голяма комедиа