Донка имаше свободен билет за театър, на мен пък ми се гледаше театър (отново) и без много приказки се разбрахме да ходим заедно на пиесата “Състояние на съвестта” по Ървин Уелш, представена от Народен театър Битоля на сцената на Кукления театър. По-късно се засякохме и с Димитър, който не е пропускал вечер без да гледа нещо от програмата на “Сцена на крстопът”, с което буди искреното ми възхищение и благородна завист. :)

Ървин Уелш съвсем не е от авторите, които можеш да преглътнеш в съботната вечер с пакетче пуканки и кока кола дори на кино (Trainspotting) , какво да говорим за негово произведение, създадено за сцена и изпълнено  на македонски език.  Четиримата актьори бяха невероятно истински.  Пресъздадоха  образите в пиесата по абсолютно пълнокръвен начин. Някои от сцените бяха толкова достоверни, че ме беше страх да преглътна, за да не се чуе в салона и да разваля всичко.

За какво става дума. Действието се развива в един апартамент, където трима приятели преживяват отново и отново кошмарите си. Те са поставени в абсурдната ситуация да делят мястото с мъртва проститутка, но не могат да осъзнаят сериозността на положението, разкъсвани от собствените си страхове.  Цветисти псувни, вършене на нужди в тоалетната, некрофилски секс, мъж, облечен в женски дрехи-скандалността в пиесата не е самоцелна, а е използвана единствено за подсилване  идеята на автора.

“Всичко, което е безплатно, няма стойност-защото цената определя качеството”

Консуматорското общество и липсата на ценностна система са на прицела на режисьора София Ристевска и смея да твърдя, че тя се е справила страхотно с  предизвикателството да постави пиеса на Уелш, без да бяга от характерните за него похвати на натуралистична стилистика. Животът такъв, какъвто е-брутален,  хищнически, циничен. А нашата роля в него е да търсим любовта, любовта като единствен възможен изход и спасение.

Преди много години, още като дете, гледах “Месо”. Почти нищо не помня от сюжета на филма, но усещането, което изпитах тогава, никога няма да го забравя. Снощи, след като излязохме от Кукления, се чувствах по същия начин.  ”Прегряха ми реотаните” се чух да казвам на компанията, с която гледахме театъра. Бях изцедена психически и една идея по-мъдра.