11:11 часа: какво да си пожелая?
След този дълъг уикенд в Пампорово, разходката до Кръстова гора на връщане и почти тридневното нет въздържание съм чисто нов човек. 
Не ми остава друго, освен да си пожелая по-честичко да ми се случват подобни работи.
Май трябва да напомня, че днес се открива театралния фестивал Сцена на кръстопът в Пловдив, а тук може да се намери програмата за хубавото събитие по дни и часове.
септември 10, 2007 at 9:14 am
ех, ако го беше пуснала в 10:09
септември 10, 2007 at 9:48 am
Good to be at home, indeed
.
Иначе успешна седмица от мен, а за пожелаването… нищо не фанах! Кво като е 11:11
?
Може би трябваше да се гони 11:09 за днес, или 09:11 (ако си по американския стандарт с месеца първо)
?
септември 10, 2007 at 10:50 am
Ооо, добре дошла! Добре си изкарала, казваш
Ама никаква не се обаждаш! Тц, тц, тц…
септември 10, 2007 at 8:12 pm
Хаххаха в същия миг съм погледнала към часовника, като теб.
септември 11, 2007 at 6:52 am
аз пък винаги вечерта като си погледна часовника и е 22:28 – ако го приемем като мистерия, мога ли да си пожелая нещо другия път ако пак е толкова часа …..
септември 11, 2007 at 10:53 am
3 дена без интернет си е постижение.
септември 12, 2007 at 2:13 pm
Гледах Оливер за 3ти път . Беше истинско предизивикателство за актьорите да го постават в античния театър , но мисля че се справиха блестящо. Дано си успяла да гледаш представлението. Ако ли не – октомври в Младежкия ( :
септември 13, 2007 at 8:58 am
И аз го гледах Оливър и се накефих на играта на малките актьори.