Тръгваме от ресторанта, но не ни се прибира.  
Решаваме да проверим дали работят пеещите фонтани.

Почти полунощ е. Градската градина пустее.
Няколко двойки влюбени използват услужливото прикритие на нощта за изследователски цели.
Групичка табладжии, скупчени около улична лампа, лекуват старческото си безсъние.
Дърветата съпричастно ги наблюдават и си шушукат нещо, развълнувани от хладния полъх на вятъра.
От колко време не сме вървели така?
Сънени, цветята ни се усмихват и пак се сгушват едно в друго.
Отнякъде се чува флейта. Мелодията е лека, приказна.
Плавно смекчава очертанията на самотните пейки.
За къде бяхме тръгнали?