На дъбовата маса
до прозореца
стърчеше малка ваза
с причудлива форма
не беше от кристал
и с грубостта си
режеше като с бръснач
кадифеното синьо на полуздрача
Присъствието и вероятно
не бе съвсем уместно
но всеки влязъл в стаята
притваряше очи унесен
в омаята на дъхавия аромат
на сънената роза в нея.